Жан Циглер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан Циглер
Jean Ziegler
швейцарски политик, социолог и писател
Жан Циглер на Салона на книгата в Женева, 2011 г.
Жан Циглер на Салона на книгата в Женева, 2011 г.

Роден
19 април 1934 г. (84 г.)
Научна дейност
Област Социология
Образование Женевски университет
Работил в Женевски университет
Сорбона

Уебсайт Страница в IMDb
Жан Циглер в Общомедия

Жан Циглер (собственото име на френски, фамилията на немски Jean Ziegler, също Ханс Циглер, в България превеждан като Жан Зиеглер) е роден на 19 април 1934 в Тун, Берн, Швейцария е политик, социолог, писател и публицист с остро перо.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Циглер работи от 2000 г. като специален репортер към Съвета за човешки права на Обединените нации и консултант по въпросите на недохранването. Той е градски съветник на Женева, член на федералния парламент (женевски кантон) от квотата на социалистите и първи секретар на женевската благотворителна общност Емаюс.

Жан Циглер преподава социология в Женева до 2002 г. и Париж в Сорбоната и е автор на многобройни книги. Като специален репортер е изследвал темата за недохранването и глада в държавите от континентите Африка, Азия и Латинска Америка: Нигерия, Етиопия, Индия, Бангладеш, Монголия, Бразилия, Палестина, Гватемала и др.

Почетен доктор на Брюкселския университет (2008/9)[1] и на Университета Париж-VIII: Венсен-Сен Дени (2009).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Sociologie de la nouvelle Afrique, Gallimard, 1964.
  • Sociologie et Contestation, essai sur la société mythique, Gallimard, 1969.
  • Le pouvoir africain, Seuil, 1973. 2 изд. 1979.
  • Les vivants et la mort, Seuil, 1973. 2 изд. 1978.
  • Une Suisse au-dessus de tout soupçon, 1976.
  • Main basse sur l’Afrique, 1978. 2 изд. 1980.
  • Retournez les fusils ! Manuel de sociologie d'opposition, Seuil, 1980.
  • Vive le pouvoir! Ou les délices de la raison d'état, Seuil, 1985.
  • La victoire des vaincus, oppression et résistance culturelle, Seuil, 1988.
  • La Suisse lave plus blanc, 1990.
  • Le bonheur d'être Suisse, 1994.
  • L'Or du Maniema, Seuil, 1996.
  • Les rebelles, contre l’ordre du monde, 1997.
  • La Suisse, l'or et les morts, 1997.
  • Les seigneurs du crime: les nouvelles mafias contre la démocratie, Seuil, 1998.
  • Le Livre noir du capitalisme, в съавторство, Temps des Cerises Edition, 1998.
  • La faim dans le monde expliquée à mon fils, 1999.
  • Les nouveaux maîtres du monde et ceux qui leur resistent, 2002.
  • Le droit à l’alimentation, Fayard, 2003.
  • L'empire de la honte, 2005.
  • La haine de l'Occident, 2008.
  • Der Aufstand des Gewissens: Die nicht-gehaltene Festspielrede, Salzburg 2011.
  • Destruction massive: Géopolitique de la faim, Seuil, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Dass ich hier bin, ist ein reines Wunder“, Tages-Anzeiger, 17. März 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]