Женевски конвенции по морско право
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
Женевските конвенции по морско право са доразвитие на подписания по време на първата конференция на ООН по морско право на 29 април 1958 г. международен договор.
В договора се утвърждават основите на международно-правни режими на териториалните води, континенталния шелф и открито море, принципите на международното корабоплаване и риболова.
Към настоящия момент са подписани 4 конвенции – за териториалното море и крайбрежната зона; за откритото море; за континанталния шелф; за риболова и опазването на живите ресурси на откритото море.
Конвенция за откритото море (1958)[редактиране | редактиране на кода]
Женевската конвенция за откритото море от 1958 г. предвижда основния принцип за свободата на корабоплаването, риболова, прокарването на подводни кабели и тръбопроводи и въздушните полети над откритото море, като държавите се съгласяват никоя от тях да не разпростира властта си нито над него/откритото море/, нито над въздушното му пространство. Конвенцията от 1982 г. въвежда още свободата на морските научни изследвания и възможността да се изграждат изкуствени острови и инсталации. Целта на морските научни изследвания са познанията за Световния океан, неговите биологични и минерални ресурси и взаимодействието му с атмосферата и космоса.
Корабите в открито море се подчиняват само на властта на държавата, чието знаме носят. За военните кораби този принцип е абсолютен, докато за търговските са допуснати някои изключения. Военноморските съдове могат да спират и извършват огледи на чуждестранни търговски кораби при подозрения за трафик на хора, превоз или търговия в открито море с наркотични и психотропни вещества, пиратство, както и за нерегламентирано радио и телевизионно разпръскване.
Конвенция за териториалното море и крайбрежната зона (1964)[редактиране | редактиране на кода]
Конвенцията влиза в сила на 10 септември 1964 г. Тя утвърждава:
- суверенитета на крайбрежните държави и териториалните им води, въздушното пространство над тези води и над повърхността и недрата на дъното им;
- правото и условията за мирно преминаване през териториалните води;
- наказателната и гражданската юрисдикция в териториалните води;
- правото на крайбрежната държава да осъществява контрол, необходим за недопускане нарушаване на нейните митнически, имиграционни и санитарни правила.
В конвенцията не се определя ширината на териториалните води. В международните отношения съществува обичай ширината на териториалното море да не превишава 12 морски мили и повечето държави във вътрешноправните си актове, с които уреждат статута на своите морски пространства се придържат към тези граници.
