Женевски конвенции по морско право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Женевските конвенции по морско право са доразвитие на подписания по време на първата конференция на ООН по морско право на 29 април 1958 г. международен договор.

В договора се утвърждават основите на международно-правни режими на териториалните води, континенталния шелф и открито море, принципите на международното корабоплаване и риболова.

Към настоящия момент са подписани 4 конвенции – за териториалното море и крайбрежната зона; за откритото море; за континанталния шелф; за риболова и опзването на живите ресурси на откритото море.

Конвенция за териториалното море и крайбрежната зона[редактиране | редактиране на кода]

Конвенцията влиза в сила на 10 септември 1964 г. Тя утвърждава:

  • суверенитета на крайбрежните държави и териториалните им води, въздушното пространство над тези води и над повърхността и недрата на дъното им;
  • правото и условията за мирно преминаване през териториалните води;
  • наказателната и гражданската юрисдикция в териториалните води;
  • правото на крайбрежната държава да осъществява контрол, необходим за недопускане нарушаване на нейните митнически, имиграционни и санитарни правила.

В конвенцията не се определя ширината на териториалните води. В международните отношения съществува обичай ширината на териториалното море да не превишава 12 морски мили и повечето държави във вътрешноправните си актове, с които уреждат статута на своите морски пространства се придържат към тези граници.

Конвенция за откритото море[редактиране | редактиране на кода]

Женевската конвенция за откритото море от 1958 г. предвижда основния принцип за свободата на корабоплаването, риболова, прокарването на подводни кабели и тръбопроводи и въздушните полети над откритото море, като държавите се съгласяват никоя от тях да не разпростира властта си нито над него/откритото море/, нито над въздушното му пространство. Конвенцията от 1982 г. въвежда още свободата на морските научни изследвания и възможността да се изграждат изкуствени острови и инсталации. Целта на морските научни изследвания са познанията за Световния океан, неговите биологични и минерални ресурси и взаимодействието му с атмосферата и космоса. Корабите в открито море се подчиняват само на властта на държавата, чието знаме носят. За военните кораби този принцип е абсолютен, докато за търговските са допуснати някои изключения. Военноморските съдове могат да спират и извършват огледи на чуждестранни търговски кораби при подозрения за трафик на хора, превоз или търговия в открито море с наркотични и психотропни вещества, пиратство, както и за нерегламентирано радио и телевизионно разпръскване.

Конвенция за континенталния шелф[редактиране | редактиране на кода]

Конвенция за риболова и опазването на живите ресурси на откритото море[редактиране | редактиране на кода]