Житен режим

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Житният режим е практика, дадена от Петър Дънов. Прави се всяка година през февруари, веднага след пълнолуние, когато започва разсипът на Луната.

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Режимът в пълната си форма отнема 30 дни - 10 дни подготовка, 10 дни за същинската част и 10 дни захранване. Същинската част обикновено започва 2-3 дни след пълнолуние. Всеки ден се изяждат 100 грама жито, добре измито и накиснато от предния ден. Разпределя се на три порции и се изяжда много бавно. Препоръчително е всяка хапка да се дъвче 100 пъти. Осве житото всеки ден се консумират 3 ябълки, 9 ореха и 3 лъжици мед. Пие се обилно количество топла вода.[1]

Храна за деня[редактиране | редактиране на кода]

  • 100 гр. жито (негрухано)
  • 3 ябълки
  • 9 ореха
  • 3 лъжици пчелен мед
  • По 30 мл на кг тегло изворна или минерална топла вода

На десетия ден към житото на обяд и на вечеря се прибавя „ангелска супа“ – цели обелени картофи, магданоз и няколко капки лимонов сок  в литър и половина вода.[2]

За житото[редактиране | редактиране на кода]

Пшеничните зърна са източник на фибри и антиоксиданти, между които и коензим Q10. Фибрите са полезни за оптималното функциониране на червата и очистването на храносмилателната система. Антиоксидантите предпазват организма от свободните радикали, които увреждат клетките и допринасят за стареенето и развиването на ракови заболявания. Житното зърно се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Обвивката е богата на много минерали и витамини. В зародиша се съдържат в концентриран вид витамин Е, магнезий, фосфор, тиамин (витамин Б1) и цинк.[3]

Съдържание (на 100 гр)
Калории 349
Основни
Белтъци 12,1
Въглехидрати 69,1
Мазнини 1,7
Витамини
Витамин В1 0,48
Витамин В2 0,14
Витамин РР 5,10
Витамин Е 3,20
Минерали
Натрий 7,8
Калций 43,7
Желязо 3,3
Калий 502
Магнезий 173,0
Фосфор 406,0

Източници[редактиране | редактиране на кода]