Жътва в Кардитело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жътва в Кардитело
ХудожникЯкоб Филип Хакерт
Година1791 г.
Техникамаслени бои върху платно
Размери141 × 219 cm
ИзложенаНационален музей „Каподимонте“, Неапол, Италия

„Жътва в Кардитело“ (на италиански: Mietitura a Carditello) е картина на немския художник Якоб Филип Хакерт от 1791 г. Картината (219 х 141 cm) е изложена в Зала 43 на Национален музей „Каподимонте“ в Неапол, Италия. Използваната техника е маслени бои върху платно.

История и описание[редактиране | редактиране на кода]

Назначен за художник в кралския двор на Неаполитанското кралство, Хакерт е изпратен в новопостроеното Кралско имение в Кардитело, за да изрисува фреските в салона на резиденцията. При военните действия, довели до обединението на Италия през 1861 г., голяма част от постройката е разрушена и трудът на художника е унищожен. Въпреки това се запазват няколко скици, включително „Жътва в Кардитело“, намираща се днес в Зала 42 на Кралския апартамент в Музей Каподимонте, Неапол.

Пасторалното призвание на имението е подчертано в платното: на преден план, сред видимите фигури, са Фердинанд I и Мария-Каролина Австрийска, облечени в дрехи на селяни, седнали на сянка под огромно дърво. Те са заобиколени от други членове на кралското семейство и от селяни, заедно в споделянето на работата на полето, сред бъчви, бали сено, магарета и волове.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mietitura a Carditello в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​