Забравеният език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Забравеният език: Въведение в разбирането на сънищата, приказките и митовете (на английски: Forgotten language; an introduction to the understanding of dreams, fairy tales, and myths) е книга от 1951 г. на немския психоаналитик Ерих Фром. На български език е издадена за първи път от издателство Захарий Стоянов през 2004 г., а също така през 2006 заедно с Любов, сексуалност и матриархат: За половете като част от Том II на събраните съчинения на Ерих Фром. В книгата се разглежда историята на тълкуването на сънищата, както и идеите на Фройд относно съня. В нея Ерих Фром развива собствена теория за тълкуването на сънища. Той различава три вида символи, чрез които могат да се тълкуват сънищата: условни, случайни и универсални[1].

Условният символ е най-ясен. Например, когато чуем маса всички разбираме за какъв предмет става въпрос. Реално няма никаква връзката между символа "маса" и предметът маса, а ние разбираме за това, кое е маса само поради договорката, че този предмет, на който ядем ще се нарича така.

В противоположност на условният символ е случайният:

"Да допуснем, че някакъв човек преживява печален инцидент в определен голям град. Когато впоследствие той чуе името на този град, той лесно ще свърже името с неприятно настроение, точно както би го свързал с радостно усещане, ако преживяването в града беше приятно. Съвсем очевидно в самата същност на града няма нищо, което да е или тъжно, или весело...случайният символ не може да бъде споделян от още някого, с изключение на случаите, в които аз и той имаме връзка със събитията, свързани със символа[1]

Универсалният символ се отнася, както се вижда до универсалността на това, което е сънувано. Тоест универсални символи са например "водата", "огънят", "слънцето". При него също има връзка, както при случайният символ, между символа и символизираното от него. Той се нарича така, защото е "единственият, при който връзката символ и символизирано не е случайна, а е вътрешно присъща на самия символ"[1]. Универсалният символ, все пак има малко зависимост спрямо това, къде живеят хората. Например "слънцето" като символ може да има облагородяващ, даряващ живот и топлина характер за хората, които живеят в северните ширини на планетата, но за тези, живеещи в пустинята и по-южните ширини този универсален символ може да има значение на смърт, отнемане на живота, разруха и така нататък.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

  • Предисловие
  1. Природата на езика на символите
  2. Природата на сънищата
  3. Фройд и Юнг
  4. История на тълкуването на сънищата
    1. Ранното, непсихологическо тълкуване на сънища
    2. Психологическото тълкуване на сънищата
  5. Изкуството да се тълкуват сънища
  6. Езикът на символите в мита, приказката, обичая и романа
    1. Митът за Едип
    2. Митът за сътворението на света
    3. Приказката "Червената шапчица"
    4. Романът "Процесът" от Франц Кафка
  • Послеслов на преводача: Езикът на здравето

Книгата[редактиране | редактиране на кода]

  • Ерих Фром, Забравеният език, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, ISBN 954-739-463-0
  • Забравеният език. Любов, сексуалност и матриархат: За половете, том II, издателство „Захарий Стоянов“, 2006, ISBN 954-739-855-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ерих Фром, Забравеният език, изд. Захари Стоянов, 2005, стр. 24-26,28-29