Замръзвания на Черно море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Замръзналото море при пристанище Варна, февруари 1929 г.

Замръзванията на Черно море са явления характерни за западното крайбрежие на Черно море при продължителни застудявания.[1][2]

Замръзвания[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1904 г. Варненският залив замръзва за период от 15 дни, а Созополският – за около един месец. Замръзване на Варненския залив има и през зимата на 1907/1908 г., когато това се случва за период от 2 – 3 дни.[1]

Едно от най-големите замръзвания на Българското черноморско крайбрежие е през зимата на 1928/1929 г. Тогава се наблюдава замръзване на водата по цялото крайбрежие, а не само в пристанищата. На 11 февруари 1929 г. ледът в пристанище Варна достига дебелина 30 cm, а в открито море плават големи ледени късове. Морските течения ги натрупват във Варненския залив и по крайбрежието.[1] Варненското пристанище преустановява дейността си, заради ниските температури, а заледяването достига до нос Емине. Замръзва и каналът от морето до езерото. Ледената обвивка достига до 30 cm дебелина.[3] Ледът се стопява след 8 март.[1]

През 1942 г. Варненският залив е запълнен с ледени блокове[1], краткотрайно замръзва морето край Бургас[3], а през 1954 г. районът от Евксиноград до Галата е запълнен с ледени блокове на три пъти. През март 1954 г. ледът във Варненския залив позволява да се навлезе до 50 – 100 m навътре в морето. През 1963 г. е наблюдавано последното замръзване на Черно море, което е и по-слабо.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Замръзнало море при Варна, 1929 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Българска морска енциклопедия, т. 1. Варна, МС ООД – Варна, 2016. ISBN 978-619-7328-06-6. с. 200 – 201.
  2. Пейчев, Веселин, Димитър Димитров. Океанология. Варна, Издателство Онгъл, 2012. ISBN 978-954-8279-82-6. с. 465. (на български)
  3. а б Замръзвало ли е Черно море?. // moreto.net. Посетен на 16 октомври 2018 г. (на български)