Западностаропланинска овца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ареал на разпространение на западностаропланинската овца

Западностаропланинска овца е българска порода дълготънкоопашата овца с предназначение добив на вълна и месо.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в областите София, Монтана и Враца и най-вече в общините Берковица и Вършец.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 368 индивида[1].

Към 2010 г. броят на представителите на породата е бил 1076 индивида[2].

Рисков статус – застрашена от изчезване.

Описание и характеристика на породата[редактиране | редактиране на кода]

Овцете са с правоъгълно тяло и сравнително дребни. Имат дълбоки и широки гърди. Главата е с прав профил зарунена до очната линия. Мъжките са безроги, рядко се срещат с дребни рога. Ушите са изправени и нормално развити с характерна пигментация. Пигментирани са и около очите и носното огледало. Краката са бели или с едри пигментирани участъци. Обикновено пигментът е черен, но се среща и кафяв. Опашката е тънка и достига до скакателните стави. Копитата са здрави. Руното е предимно затворено.

Овцете са с тегло 45 – 55 kg, а кочовете 70 – 80 kg. Средният настриг на вълна е 2,5 – 3,5 kg при овцете и 3 – 3,5 kg при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 120 – 140%. Средната млечност за доен период е 50 – 60 l.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, 2008 г. стр. 56
  2. Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, трето издание, 2011 г. стр. 46-47