Запорожките казаци пишат писмо на турския султан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Платното

Запорожките казаци пишат писмо на турския султан е една от най-известните и значими картини на руския художник Иля Репин.

Платното се съхранява в Руския музей в Санкт Петербург.

Султан Мехмед IV към Запорожките казаци:

Като султан, син на Мохамед; брат на Слънцето и Луната; внук на Бог; владетел на Македония, Вавилон, Йерусалим, Горен и Долен Египет; император на императорите; върховен над върховните; изключителен рицар; непобеден; непоколебим пазител на гробницата на Исус Христос; избран от самия Бог; надеждата и удобството на мюсюлмани; велик пазител на християни -- Командвам Ви, Запоржките казаци, да се предадете без съпротива, и да спрете да ми създавате беди.

В отговор – Запорожките казаци към Султан Мехмед IV:

О султане, турски дяволе, проклет годеник и роднина на дявола, секретар на самия сатана. Какъв по дяволите рицар си ти бе, дето таралеж с гол г*з не можеш да убиеш? Дяволите серат – армиите ти ядат. Няма кучи сине, да подчиниш Християнските синове; не ни е страх от армиите ти, по суша и по вода ще се бием, да ти е*ем майката.

А ти, Вавилонска пачавро, Македонски каруцар, Йерусалимски джибраджия, Александрийски козое*ец, свинар на Горен и Долен Египет, Арменско прасе, Подолски крадец, Татарско хюмне, Камайнецки обеснико, глупако на горния и долния свят, идиот пред Бога, внук на райската змия, и твърдостта на х*я ни. Свинска зурло, кобилски г*з, касапско псе, некръстена мутро, е*и си майката!

Запорожците те провъзгласяват за отрепка. На Християните няма даже и свинете да пасеш. Сега завършваме, понеже не знаем датата и нямаме календар; луната е на небето, годината е Господня, денят е същия тук, както и там; и затова, целуни ни г*за!

Атаман Иван Сирко, и цялото Запорожско воинство.

—  ! Буквален превод на „Отговорът на Запорожките казаци“ !

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]