За Божия град

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„За Божия град“, първа страница на ръкопис от 1470 г.

„За Божия град срещу езичниците“ (на латински: De Civitate Dei contra Paganos) е книга, написана на латински от Августин от Хипон в началото на 5 век, занимаваща се с въпроси, свързани с Бог, мъченичеството, евреите, и други аспекти на християнската философия. „За Божия град“ е едно от големите произведения на Августин заедно с „Изповеди“, „За християнската доктрина“ и „За троицата“. Августин е най-влиятелният Отец на Църквата на Запад, и чрез западното християнство „Божият град“ дълбоко повлиява западната цивилизация.

Августин пише този трактат, за да обясни връзката на християнството с конкурентни религии и философии, и с римското правителство, с което все по-често се преплитат. „За Божия град“ е написан веднага след като Рим е разграбен от вестготите през 410 г. - събитие, което оставя римляните в състояние на дълбок шок и мнозина виждат в него наказание за изоставянето на традиционната римска религия и приемането на католическото християнство. Именно в тази атмосфера Августин обединява християните, пишейки, че дори господството на империята да е в опасност, то Божият град, в крайна сметка, ще триумфира — очите на Августин са били фиксирани на Небето, тема на много християнски произведения на Късната Античност.

Въпреки обявяването на християнството като официална религия на империята, Августин твърди, че посланието ѝ е повече духовено, отколкото политическо. Християнството, твърди той, трябва да се занимава с мистичното, небесния град, Новия Ерусалим - вместо със земна политика.

Книгата представя историята на човечеството като конфликт между това, което Августин нарича Човешкия град и Божия град (един конфликт, който е предопределен да приключи с победа за последния). Божият град се отличава с хора, които са забравили земното удоволствие, за да се посветят на вечните истини на Бога, разкрити напълно във християнската вяра. Човешкият град, от друга страна, се състои от хора, които са потопени в грижите и удоволствията на настоящето, преходен свят.

Структура[редактиране | edit source]

Августин Блажени

Августин дава кратко описание на съдържанието на трактата:

Най-после това велико предприятие бе най-сетне завършено в двадесет и две книги. Първите пет опровергават тези, които си въобразяват, че политеистичното поклонение е необходимо, за да се осигури светски просперитет и, че всички тези огромни бедствия ни сполетяват вследствие на неговата забрана. В следващите пет книги се обръщам към тези, които признават, че такива бедствия са сполетявали постоянно и ще сполетяват човешката раса, и че те постоянно се повтарят във форми, повече или по-малко катастрофални, варират само в местата, случаите, както и лицата, които засягат, но докато приемат това, от друга страна поддържат тезата, че кланянето на боговете е изгодно за бъдещия ни живот. Но за да няма никой повод да каже, че въпреки, че съм опровергал догмите на други хора, съм пропуснал да установя своя собствена — аз съм посветил на това втората част от тази работа, която се състои от дванадесет книги, въпреки че не съм колебал при подходящ случай да изразя собствените си мнения в първите десет книги, нито да опровергая аргументите на моите опоненти в последните дванадесет. От тези дванадесет книги, първите четири съдържат информация за произхода на тези два града – Божият град и Градът на света. Вторите четири засягат тяхната история и прогрес, а последни четири- заслужените им съдби.[1]

Така „За Божия град“ може да бъде разделена на две части. Част I, състояща се от Книги I-X, е полемична като стил и е посветена предимно на критика на римските култове и нрави (Книга I-V) и на езическата философия (Книга VI-X). Търкувателите обикновено смятат, че тези първи 10 книги отговарят на Земния град, противопостовен на Божествения град, описан в част ІІ, която обхваща останалите 12 книги. Във Част II Августин представя строен разказ за връзката между Божия град и подчинения му Земен град.

Част I (Книги I-X):

a) Книги I-V: критика на Рим

b) Книги VI-X: критика на езическата философия

Част II (Книги XI-XXII):

c) Книги XI-XIV: произход на двата град

d) Книги XV-XVIII: тяхната история и прогрес

e) Книги XIX-XXII: техните заслужени съдби

Преводи на български език[редактиране | edit source]

  • „За Божия град“, издателство „Захарий Стоянов“, том втори, София, 2008, преводач Доротея Валентинова, ISBN 978-954-09-0114-5
  • „За Божия град“, издателство „Захарий Стоянов“, том първи, София, 2005, преводач Доротея Валентинова, ISBN 978-954-09-0114-5

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Августин, „Равносметка“.