Звонимир Бобан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Croatia.svg Звонимир Бобан
Zvonimir Boban.jpg
Лична информация
Роден 8 октомври 1968 г. (50 г.)
Имотски, Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия
Ръст 183 см
Пост полузащитник
Юношески отбори
1978–1981
1981–1982
1982–1985
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Мрачай Рунович
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Хайдук Сплит
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Динамо Загреб
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1985–1991
1991–2002
1991–1992
2001–2002
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Динамо Загреб
Flag of Italy.svg Милан
Flag of Italy.svg Бари *
Flag of Spain.svg Селта Виго *
109
178
17
4
(45)
(21)
(2)
(0)
Национален отбор²
1988–1991
1991–1999
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия
Flag of Croatia.svg Хърватия
8
51
(1)
(12)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 12 април 2008 г.
2. Информацията е актуална към 12 април 2008 г.
* Играе под наем в посочения отбор.
Звонимир Бобан в Общомедия

Звонимир Бобан (на сърбохърватски: Zvonimir Boban) е хърватски футболист, роден на 8 октомври 1968 г. в Имотски. Бобан е бронзов медалист от СП 1998 във Франция, а през 1987 г. става световен шампион до 20 г. с отбора на Югославия.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бобан започва професионалната си кариера в Динамо Загреб през 1985 г. Още при дебюта си срещу НК Радник на 12 декември отбелязва два гола. Едва на 18 години той вече носи капитанската лента. Не играе през сезон 1988/1989, защото отбива военна служба. Бобан се превръща в национален герой за хорватите, особено сред националистите и сепаратистите, след като на 13 май 1990 г. по време на домакинската среща срещу Цървена звезда изритва югославски полицай, който преди това е набил фен на Динамо (видео от Youtube). За това си деяние е наказан от Югославската футболна федерация за осем месеца. Ритникът на Бобан се превръща в символ на противопоставянето срещу белградския режим.

През 1991 г. Бобан подписва договор с Милан, но веднага след това е даден под наем за един сезон на Бари, за да не заема място на един от разрешените по това време трима чужденци докато се аклиматизира. За девет години в Милан Бобан става четири пъти шампион на Италия, а през 1994 г. печели Шампионската лига. През 2001 г. отива под наем в испанския Селта Виго, но не се налага като титуляр и решава да сложи край на кариерата си още преди края на сезона.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Звонимир Бобан е основен футболист на югославския национален отбор до 20 г. при спечелването на световната титла през 1987 г. Пропуска СП 1990 в Италия заради гореспоменатия инцидент и последвалото наказание. Преди Хърватия да обяви независимост, Бобан изиграва осем мача за "А" отбора на Югославия. След това е основната фигура в Хърватия и извежда отбора като капитан на Евро 1996 в Англия и СП 1998. На това световно първенство Хърватия печели третото място, но Бобан няма добри спомени от полуфиналния мач срещу Франция, защото след негова грешка французите успяват да изравнят резултата минута след като хърватите повеждат (впоследствие печелят с 2:1), а освен това Бобан играе с контузия през второто полувреме.

Кариера след отказването от футбола[редактиране | редактиране на кода]

След като прекратява активната си футболна кариера, Бобан завършва история в Загребския университет. След това започва работа като главен редактор на всекидневника Спортске новости, футболен коментатор в хърватския телевизионен канал RTL Телевизия и италианския SKY Италия и колумнист в италианския спортен всекидневникГазета дело Спорт. Освен това Бобан е собственик на бар, носещ неговото име, в Загреб.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Югославия
  • 1х Световен шампион за младежи до 20 г.: 1987
Хърватия
Милан