Зигфрид III фон Епщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зигфрид III фон Епщайн
Siegfried3.jpg
Роден
Починал
1249 г. (54 г.)
Погребан Майнц, Германия

Религия Католическа църква
Зигфрид III фон Епщайн в Общомедия
Привилегът на Зигфрид III фон Епщайн за свободен град Майнц от 1244 г.

Зигфрид III фон Епщайн (на немски: Siegfried III von Eppstein; * ок. 1194; † 9 март 1249 в Бинген) от род Епщайн е архиепископ на Майнц (1230 – 1249) и така ex officio ерцканцлер на Свещената Римска империя.[1]

Той е син на Готфрид I фон Епщайн и Изалда фон Вид, дъщеря на граф Дитрих I фон Вид.[2]

Племенник е по бащина линия на Зигфрид II фон Епщайн, архиепископ на Майнц (1200 – 1230) и по майчина линия на Теодерих II фон Вид, архиепископ и курфюрст на Трир (1212 – 1242). Роднина е на Вернер фон Епщайн, архиепископ на Майнц (1259 – 1284), Герхард фон Епщайн II (1289 – 1305).

Зигфрид III става ок. 1220 г. домхер в Майнц, 1230 г. пропст на Св. Бартхоломеус (Франкфурт на Майн) и на Св. Петър и Александер (Ашафенбург). Към края на (октомври или ноември) 1230 г. той е избран за наследник на чичо му Зигфрид II фон Епщайн.

Зигфрид III е преди всичко имперски политик. Той печели довериято на император Фридрих II, който му дава през 1232 г. богатото имперско абатство Лорш. Двамата свикват голямо имперско събрание в Майнц на 15 август 1235 г., където се сключва мирът в Майнц. През 1237 г. Фридрих II го прави опекун на син си крал Конрад IV и имперски гувернатор.

Птрез 1239 г. императорът е два пъти отлъчен от църквата. Зигфрид III първо отказва да бъде против своя ментор и затова на 26 април 1240 г. папата Григорий IX го отлъчва от църквата. След смъртта на Григорий на 22 август 1241 г. Зигфрид III се съюзява внезапно с кьолнския архиепископ Конрад против императора. Фридрих веднага сваля Зигфрид като имперски губернатор и определя Хайнрих Распе, ландграф на Тюрингия, за негов наследник. Веднага избухват войни.

През 1243 г. Инокентий IV става нов папа, продължава борбата против Фридрих II и прави Зигфрид III папски легат. За да спечели жителите на Майнц, Зигфрид дава през 1244 г. големия градски привилег и прави Майнц свободен град. Той привлича на своя страна Хайнрих Распе и през май 1246 г. във Файтсхьоххайм при Вюрцбург го избира с малцинство от немски князе и графове за гегенкрал. След смъртта на Распе през февруари 1247 г. той избира заедно с други рейнски архиепископи Вилхелм Холандски за нов гегенкрал.

Зигфрид III умира на 9 март 1249 г. в Бинген. Той е погребан в катедралата на Майнц, която е завършена по неговото време и през 1239 г. е осветена от него.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Sigfrid III. von Eppstein. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 34, Duncker & Humblot, Leipzig 1892, S. 260 – 262.
  • Georg Wilhelm Sante: Siegfried III. von Eppstein, Erzbischof von Mainz, in: Nassauische Lebensbilder. 1940, S. 17 – 32
  • Sigrid Duchhardt-Bösken: Siegfried III. von Eppstein. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 10, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-062-X, Sp. 103 – 104.
  • Alois Gerlich: Siegfried III., Erzbischof von Mainz. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 7, LexMA-Verlag, München 1995, ISBN 3-7608-8907-7, Sp. 1867.
  • Regina Schäfer: Siegfried III. von Eppstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 349 f. (Digitalisat).
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 24

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Regina Schäfer: Die Herren von Eppstein – Herrschaftsausübung, Verwaltung und Besitz eines Hochadelsgeschlechts im Spätmittelalter, 2000. ISBN 393022108X, EAN 9783930221080
  2. Siegfried III von Eppstein, fmg.ac

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]