Златен век на пиратството

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Залавянето на пирата Черната брада, илюстрация от 1920 г.

Златният век на пиратството е период на разрастване на пиратството през XVII век. Според различни изследователи той обхваща няколко върхови периода или само последният и най-значим от тях:

  1. Период на буканиерите (1650 – 1680) – характерен с главно английски и френски пирати, базирани на Ямайка и Тортуга, които нападат испанските колонии и доставки в Карибско море и източната част на Пасифика;
  2. Пиратския кръг (1690-те) – далечни експедиции от Америка за грабеж на цели на мюсюлмански страни или на Британската източноиндийска компания в Индийския океан и Червено море;
  3. Период след войната за испанското наследство (1716 – 1728) – тогава голяма маса англо-американски моряци и капери са демобилизирани и се заемат с пиратство в Карибско море, източното крайбрежие на Северна Америка, крайбрежието на Западна Африка и в Индийския океан.

Терминът е историческо изобретение от края на XIX век и никога не се използвал от пиратите по това време. [1] Първата му употреба е от 1894 г. от английския журналист Джордж Пауъл. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Angus Konstam, 1998, Pirates: 1660 – 1730, ISBN 1-85532-706-6, p. 6.
  2. George Powell, „A Pirate’s Paradise, “ in The Gentleman’s Magazine, vol. CCLXXVI, N.S. 52, Jan-June 1894, p. 23.