Златото на Неапол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Златото на Неапол
L'oro di Napoli
LorenPizza.jpg
Режисьори Виторио Де Сика
Продуценти Дино Де Лаурентис
Марчело Джироси
Карло Понти
Сценаристи Джузепе Марота (роман)
Виторио Де Сика
Чезаре Дзаватини
В ролите Силвана Мангано
София Лорен
Тото
Паоло Стопа
Музика Алесандро Чиконини
Оператор Карло Монтуори
Отело Мартели
Монтаж Ералдо Да Рома
Разпространител Ponti-De Laurentiis Cinematografica
Paramount Pictures
Distributors Corporation of America
Жанр трагикомедия
Премиера 23 декември 1954
Времетраене 138 минути
Страна Flag of Italy.svg Италия
Език италиански
Цветност черно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Златото на Неапол“ (на италиански: L'oro di Napoli) е италиански трагикомичен филм състоящ се от шест кратки истории, излязъл по екраните през 1954 година, режисиран от Виторио Де Сика с участието на София Лорен, Тото, Силвана Мангано, Паоло Стопа и други.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Гуапото[редактиране | редактиране на кода]

Животът на Дон Саверио Петрило от десет години е ад. Гуапото (нарицателно за неаполитански мафиоз), Дон Кармин Джавароне, след смъртта на съпругата си, живее в дома си, диктувайки закона на цялото семейство на Дон Саверио. Моментът на отмъщение идва, когато на гуапото, след предполагаем инфаркт, се препоръчва да се въздържа от преумора и емоции, от уважение към сърцето. Дон Саверио се възползва от това и го подиграва и изгонва от дома, хвалейки се пред целия квартал, сигурен, че дон Кармин вече не може да му навреди. Диагнозата обаче се оказва грешна и веднага щом разбра за това, дон Кармин се завръща в къщата на Петрило, за да отмъсти. Но там той намира компактно семейство, готово да направи всичко, за да не започне отново живота на унижения, както преди. И решава да напусне дома доброволно.

Пица на кредит[редактиране | редактиране на кода]

София и съпругът ѝ Розарио имат пицария в квартал Матердей, която продава пици на кредит. Тя е красива и стройна, а клиентите купуват пици заради нея. Розарио е покорен, но и ревнив. Един ден скъпият годежен пръстен, който София винаги е носила, изчезва. Може да е попаднал в тестото за пица, и от там във някой клиент? София и Розарио тръгват да го търсят, като се срещат с клиентите купували пици същата сутрин. София се обажда по телефона на младия си любовник и разбира, че пръстенът е забравен у тях. Любовникът и не без смущение, връща пръстена пред нея и Розарио, преструвайки се, че го е намерил в пица. Росарио разбира за предателството на жена си, защото в тефтера му за вересии не фигурира такава покупка. София излиза сред хората от квартала с високо вдигната глава.

Погребението на детето[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на дете, погребалното шествие организирано от майката, го придружава по последния му път.

Картоиграчите[редактиране | редактиране на кода]

Граф Просперо е неаполитански благородник, задушаван от богатата си и грозна съпруга, която го потиска заради неговия хазартен недостатък. Мъжът търси отмъщението си в дълги игри на карти с Дженарино, синът на портиера. Осемгодишно момче, винаги го бие, срещу което Просперо залага всичко, имоти, пари, дори и дрехите си.

Тереза[редактиране | редактиране на кода]

Тереза е проститутка с произход от римски благородници, за която анонимен ухажор, млад, красив и богат, иска да се ожени. Едва след церемонията Тереза открива, че всичко е организирано и фалшиво. Мъжът и страда от вина за самоубийството на Лусия, която той ухажвал, но тя не споделяла любовта му и се самоубила. Като се ожени за Тереза пред всички, младежът мисли да изкупи греха си. Отначало Тереза реагира с гордост: чувства се унижена, обидена и напуска къщата. Но след това, като се озова сама на улицата, през нощта, без пари и с перспективата да възобнови предишния си живот, тя избухна в сълзи, отчаяна. Решава да се върне.

Професорът[редактиране | редактиране на кода]

Дон Ерсилио Мичио продава мъдрост. За няколко лири той дава важни съвети на ревниви гаджета, влюбени военни мъже, енориаши, които търсят ефективна присъда. Проблемът с квартала обаче е как да накаже местния злобен благородник: пернакчио ще реши всичко!

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Гуапото[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Тото Дон Саверио Петрило
Лианела Карел Каролина, съпруга на Дон Саверио
Агостино Салвиети Дженаро Еспозито
Паскуале Ченамо Дон Кармино Савароне
Нино Винджели Гуапото [1]

Пица на кредит[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
София Лорен София
Джакомо Фуриа Розарио, мъж на София
Алберто Фарнезе Алфредо, любовник на София
Паоло Стопа Дон Пепино, вдовец
Текла Скарано Приятелката на Пепино
Тартаро Паскуале посетител
Роберто Де Симоне Умберто Сконямилио [1]

Погребението на детето[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Тереза Де Вита Майката [1]

Картоиграчите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Виторио Де Сика Граф Просперо Б.
Марио Пасанте Джовани, иконом
Пиерино Билянчиони Дженарино, син на портиера
Ларс Боргстрьом Федерико, портиер
Ирен Монталдо Графиня Б. [1]

Тереза[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Силвана Мангано Тереза, проститутка
Ерно Криза Дон Никола
Убалдо Маестри Дон Убалдо [1]

Професорът[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Едуардо Де Филипо Дон Ерсилио Мичио
Тина Пика Старицата
Нино Импарато Дженаро
Джани Крозио Алфонсо Мария ди Сантагата дей Форнаи [1]

Награди и нимонации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1955 Печели „Сребърна лента“ за най-добра актриса - Силвана Мангано
  • 1955 Печели „Сребърна лента“ за най-добър поддържащ актьор - Паоло Стопа

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]