Златото на Неапол
| Златото на Неапол | |
| L'oro di Napoli | |
| Режисьори | Виторио Де Сика |
|---|---|
| Продуценти | Дино Де Лаурентис Марчело Джироси Карло Понти |
| Сценаристи | Джузепе Марота (роман) Виторио Де Сика Чезаре Дзаватини |
| В ролите | Силвана Мангано София Лорен Тото Паоло Стопа |
| Музика | Алесандро Чиконини |
| Оператор | Карло Монтуори Отело Мартели |
| Монтаж | Ералдо Да Рома |
| Разпространител | Ponti-De Laurentiis Cinematografica Paramount Pictures Distributors Corporation of America |
| Жанр | трагикомедия |
| Премиера | 23 декември 1954 |
| Времетраене | 138 минути |
| Страна | |
| Език | италиански |
| Цветност | черно-бял |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Златото на Неапол в Общомедия | |
„Златото на Неапол“ (на италиански: L'oro di Napoli) е италиански трагикомичен филм състоящ се от шест кратки истории, излязъл по екраните през 1954 година, режисиран от Виторио Де Сика и с участието на София Лорен, Тото, Силвана Мангано, Паоло Стопа и други.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Гуапото
[редактиране | редактиране на кода]Животът на Дон Саверио Петрило от десет години е ад. Гуапото (нарицателно за неаполитански мафиоз) Дон Кармин Джавароне след смъртта на съпругата си живее в дома си, диктувайки закона на цялото семейство на Дон Саверио. Моментът на отмъщение идва, когато на гуапото, след предполагаем инфаркт, се препоръчва да се въздържа от преумора и емоции от уважение към сърцето му. Дон Саверио се възползва от това и го подиграва и изгонва от дома, хвалейки се пред целия квартал, сигурен, че дон Кармин вече не може да му навреди. Диагнозата обаче се оказва погрешна и веднага щом разбира за това, дон Кармин се завръща в къщата на Петрило, за да си отмъсти. Но там той намира компактно семейство, готово да направи всичко, за да не започне отново живота на унижения както преди, и решава да напусне дома доброволно.
Пица на кредит
[редактиране | редактиране на кода]София и съпругът ѝ Розарио имат пицария в квартал Матердей, която продава пици на кредит. Тя е красива и стройна, а клиентите купуват пици заради нея. Розарио е покорен, но и ревнив. Един ден скъпият годежен пръстен, който София винаги е носила, изчезва. Възможно ли да е попаднал в тестото за пица и от там в някой клиент? София и Розарио тръгват да го търсят, като се срещат с клиентите, купували пици същата сутрин. София се обажда по телефона на младия си любовник и разбира, че пръстенът е забравен у тях. Любовникът ѝ не без смущение връща пръстена пред нея и Розарио, преструвайки се, че го е намерил в пица. Розарио разбира за изневярата на жена си, защото в тефтера му за вересии не фигурира такава покупка. София излиза сред хората от квартала с високо вдигната глава.
Погребението на детето
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на дете погребалното шествие, организирано от майката, го придружава по последния му път.
Картоиграчите
[редактиране | редактиране на кода]Граф Просперо е неаполитански благородник, задушаван от богатата си и грозна съпруга, която го потиска заради неговия хазартен недостатък. Мъжът търси отмъщението си в дълги игри на карти с Дженарино – синът на портиера. Осемгодишно момче винаги го бие, срещу което Просперо залага всичко – имоти, пари, дори и дрехите си.
Тереза
[редактиране | редактиране на кода]Тереза е проститутка с римски благороднически произход, за която анонимен ухажор, млад, красив и богат, иска да се ожени. Едва след церемонията Тереза открива, че всичко е организирано и фалшиво. Мъжът ѝ страда от вина за самоубийството на Лучия, която той ухажвал, но тя не споделяла любовта му и се самоубила. Като се жени за Тереза пред всички, младежът мисли да изкупи греха си. Отначало Тереза реагира с гордост: чувства се унижена, обидена и напуска къщата. Но след това, като се озова сама на улицата, през нощта, без пари и с перспективата да възобнови предишния си живот, тя избухна в сълзи отчаяна. Решава да се върне.
Професорът
[редактиране | редактиране на кода]Дон Ерсилио Мичио продава мъдрост. За няколко лири той дава важни съвети на ревниви гаджета, влюбени военни мъже, енориаши, които търсят ефективна присъда. Проблемът с квартала обаче е как да накаже местния злобен благородник: Пернакчо ще реши всичко!
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]Гуапото
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Тото | Дон Саверио Петрило |
| Лианела Карел | Каролина, съпруга на Дон Саверио |
| Агостино Салвиети | Дженаро Еспозито |
| Паскуале Ченамо | Дон Кармино Савароне |
| Нино Винджели | Гуапото [1] |
Пица на кредит
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| София Лорен | София |
| Джакомо Фуриа | Розарио, мъж на София |
| Алберто Фарнезе | Алфредо, любовник на София |
| Паоло Стопа | Дон Пепино, вдовец |
| Текла Скарано | Приятелката на Пепино |
| Тартаро Паскуале | посетител |
| Роберто Де Симоне | Умберто Сконямилио [1] |
Погребението на детето
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Тереза Де Вита | Майката [1] |
Картоиграчите
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Виторио Де Сика | Граф Просперо Б. |
| Марио Пасанте | Джовани, иконом |
| Пиерино Билянчиони | Дженарино, син на портиера |
| Ларс Боргстрьом | Федерико, портиер |
| Ирен Монталдо | Графиня Б. [1] |
Тереза
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Силвана Мангано | Тереза, проститутка |
| Ерно Криза | Дон Никола |
| Убалдо Маестри | Дон Убалдо [1] |
Професорът
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Едуардо Де Филипо | Дон Ерсилио Мичио |
| Тина Пика | Старицата |
| Нино Импарато | Дженаро |
| Джани Крозио | Алфонсо Мария ди Сантагата дей Форнаи [1] |
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- 1955 година
- Печели „Сребърна лента“ за най-добра актриса – Силвана Мангано
- Печели „Сребърна лента“ за най-добър поддържащ актьор – Паоло Стопа
- Избран е в 100 италиански филма за спасяване[2][3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 Пълен списък на актьори и роли – „Златото на Неапол“ // Internet Movie Database. Посетен на 28 ноември 2019.
- ↑ Rete degli Spettatori
- ↑ Cento film e un'Italia da non dimenticare
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Златото на Неапол“ в
Internet Movie Database - Златото на Неапол в

- „Златото на Неапол“ в Rotten Tomatoes
| |||||||||||||||||