Зоуи Лунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зоуи Лунд
Zoë Tamerlis Lund
Родена
Починала

Националност Флаг на САЩ САЩ
Активност от 1979 г.

Уебсайт www.zoelund.com

Зоуи Тамерлис Лунд (на английски: Zoë Tamerlis Lund, 9 февруари 1962 – 16 април 1999 г.), известна още като Zoë Tamerlaine, е американски музикант, модел, актриса, автор, продуцент, политически активист и сценарист.[1] Тя е най-известна покрай два от филмите с режисьора Абел Ферара – Г-жа .45 („Ms .45“, 1981), в която участва и Bad Lieutenant (1992), на който е съавтор на сценария.[2][3]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Лунд е родена на 9 февруари 1962 г.,[2] майка ѝ е Барбара Лекберг, американски скулптор от шведски произход,[4][5] а баща ѝ има румънски произход.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

В ранна възраст Лунд има талант за композитор, но силата на киното я привлича повече. „Мога да напиша концерт със 17 цигулки, който да е много въздействащ, но филмът работи на по-висцерално ниво, където мога да отида сред зрителите и да се уверя, че моята гледна точка се предава.“[6] Лунд също е пианист.[1]

Г-жа .45 (калибър)[редактиране | редактиране на кода]

Лунд дебютира в Ms .45 на Абел Ферара (1981). Тя е едва на 17 години по време на снимките на филма.[6][7]

Лунд каза в интервю, че има много принос за образа на героя си: „В началните етапи на филма, единственият материал, с който се започва са неясни описания на няколко сцени. Тъй като лицето ми пред камера, без диалог за 98% от времето, аз бях много ангажирана. Що се отнася до образа във филма на супер-жена, исках да отида отвъд това, да покажа, че филмът е толкова про-женски, колкото може да бъде про-шивашки за шивачки, както и да е.“[6]

Въпреки че не носи успех, „Г-жа .45“ впоследствие се превръща в култов филм в по-късни години.

80-те години[редактиране | редактиране на кода]

Не искайки да стане част от това, което тя нарича „конюшнята на Абел (Ферара)“, тя започва собствената си кариера.[6]

Три години след излизането на Г-жа .45 калибър през 1981 г., Лунд получава втората си възможност да участва във филм, този път в роля, която изисква от нея да играе две различни роли. „Special Effects“ е написан и режисирана от Лари Коен. В него Лунд е старлетка, която е убита и заснета от режисьор, игран от Ерик Богосян, в снъф филма, който той решава да направи.[2][3][8][9]

Лунд също се появява в епизод от Miami Vice, който е режисиран от Пол Михаел Глейзър и озаглавен „Блудният син“. По-късно тя се появи в „The Houseguest“ (1989) и филма на Темистокъл Лопес Изящни трупове (1989).[1][2][6][8] Lund дори се появи в сериал на ABC, Hothouse.[1]

„Лошия лейтенант“[редактиране | редактиране на кода]

(да не се бърка с „Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans“, римейк на Вернер Херцог с Никълъс Кейдж)

Въпреки че не желае да стане част от това, което тя нарича „конюшнята на Абел“,[6] Лунд си сътрудничи отново с Ферара за „Bad Lieutenant“ (1992), който тя е написала.[10][11][12] Лунд също се съгласява да се появи във филма, като играе жената, която носи хероина на героя на Harvey Keitel.

Според Лунд, „Имаше много пренаписване на снимачната площадка. Двама други герои бяха изрязани, а моят герой бе модулиран и пое повече и повече. Много неща трябваше да бъдат променени и импровизирани. Монолога ми от решаващо значение за филма, беше написан две минути преди да бъде снет на лента. Запаметих го и го направих наведнъж. Речта е важна, защото героинята остро е осъзнала пътуването, което прави лейтенантът.[6]

Лунд заяви в интервю, че „Лошия лейтенант“ е най-личния филм, в който някога играла[6] В друго интервю тя твърди, че е написала сценария сама.[13] Тя също така твърди, че е съ-режисьор на няколко сцени в Bad Lieutenant.[14]

По-късна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор Лунд прави два късометражни филма: The Innocent Tribunal (1986) и Hot Ticket (1996).[1] Тя пише и пилотния епизод наFBI: The Untold Stories[1]

Лунд работи върху непродуцирани сценарии за известни наркомани като John Holmes и Gia Carangi[8] Лунд се опитва да публикува няколко романа сред които Curfew: USA and 490: A Trilogy and Kingdom for a Horse,[1][6] филмова адаптация на който са били проекти, които Ферара е смятал да снима.[1] Други непродуцирани сценарии, които са били творби на Лунд, включват „Last Night of Summer and Free Will and Testament".[1]

Въпреки че никога не се е срещала със супермодел Гиа Каранги, тя е работила върху биографичен сценарий на живота на Каранги по време на смъртта ѝ и се появи посмъртно в документалния филм „The Self-Destruction of Gia“

Според Абел Ферара : „... един път през 90-те щяхме да се опитаме да направим историята на Пазолини, но със Зоуи като Пазолини; жена-режисьор, живял живота на Пазолини.“ Обаче смъртта ѝ доведе до 15-годишно прекъсване на проекта, докато не излезе филмът на Ферара Пазолини (2014).[15] През 1996 г. Лунд пише и първия проект на„New Rose Hotel (1998).[1]

Личен живот и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Лунд е живяла и работила под много имена като Ванеса Ланкастър и Тамара Тамаринд.

От 1979 до 1986 г. тя е била спътник наEdouard de Laurot.[16] И Дейвид Скот Милтън, и Джонас Мекас твърдят, че Лаурот е съавтор на повечето от сценария на Лошия лейтенант.[16][17] Лаурот също е съавтор на книгата на Лунд Curfew: USA. След смъртта на Лаурот през 1993 г. и преди Лунд през 1999 г., последният завещава ръкописа на романа на Мекас.[17]

През 1986 г. Лунд започва да се среща със своя бъдещ съпруг, Робърт Лунд. Живеят заедно в апартамент, разположен на10th Street, и според Пол Рахман, според съобщенията, Лундс притежавал „десетки плъхове за домашни любимци“. Двамата се оженили по-късно същата година. Въпреки че те никога не са се развели, Лунд и съпругът ѝ разделени през 1997 г., когато тя се премества в Париж, където живее с „новото си гадже“ до смъртта си през 1999 г.[5]

Наркомания[редактиране | редактиране на кода]

Лунд не се извинява за хероиновата си зависимост. Тя пише подробно за хероина и го препоръчва за легална употреба в САЩ, както и за романтизма на неговите последици.[8] – Тя обичаше хероина и беше убита от хероина – казва Ферара за хероиновата ѝ зависимост. „Зоя беше един от тези хора, които смятаха, че хероинът е най-великото нещо на света, и тя ще го взема до деня, в който умре. Тя беше пристрастена и от кокаин, от всичко, но нали знаете, хероин е еликсир на живота за нея.“[7]

„Познавам много сериозно употребяващи наркотици“, спомня си през 2002 Richard Hell, приятел на Лунд, „но Зое беше кралица. Трябва да се възхищаваш на някого, колкото и да е отдаден колкото нея. Тя не просто обичаше хероин, тя вярваше в него.“

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Изказване на Лунд в интервю. „Никога не съм губила религията си. Винаги съм имала известно повишаване на съзнанието за религията. Вярвам, че Евангелието е крайната история. Удивителното в книгата е, че в продължение на хилядолетия Евангелието е станало толкова прецизно, че историята на Христос представя един много изискан и силно натоварен модел за търсене на истината. Можем да използваме книгата като основа за нашия собствен път към духовността и благодатта.[6]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Лунд почива в Париж на 16 април 1999 г. сърдечна недостатъчност, поради продължително ползване на кокаин, с което заменя дългосрочната употреба на хероин, след като се мести в Париж през 1997 г.[2][3][5][6][18][19] Тя е на 37.[1][3][8]

Завещание[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. експерименталната група Bodega System издава албум „Blood Pyx“. На корицата е изобразена Zoë, както е заснет от нейния вдовец Робърт Лунд. В началото на 2000-те години режисьора на American_Hardcore Пол Рахман направи два документални късометражни филма за живота на Лунд: Zoe XO (2004) и Zoe Rising (2009). В първия кратък текст Робърт Лунд обсъжда връзката им, докато в последната майка на Зоуи Барбара Лекберг се фокусира повече върху детството си.[5]

Абел Ферара каза за Лунд в интервю за 2012 г., „Зоуи е брилянтен, креативен човек преди наркотиците, наркотиците просто я убиха.“[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Claire Perkins, Constantine Verevis. Film Trilogies: New Critical Approaches. Palgrave Macmillan, 2012. ISBN 0230371949.
  2. а б в г д Zoë Lund (Tamerlis). // filmfanatics.net. Посетен на May 25, 2010.
  3. а б в г Angel of Vengeance, Casualty of Obsession: Zoe Tamerlis. //
  4. Film Trilogies: New Critical Approaches.
  5. а б в г FILMMAKER PAUL RACHMAN REMEMBERS ZOE LUND. // Посетен на April 11, 2015.
  6. а б в г д е ж з и к л Zoe Tamerlis Lund interview
  7. а б в Walker, Luke. Breaking Bad: The Second Coming of Abel Ferrara. // March 15, 2012. Посетен на April 11, 2015.
  8. а б в г д Mott, Allan. Pretty in the Past: Zoë Lund. // November 7, 2012. Посетен на April 11, 2015. Архив на оригинала от 2017-10-01 в Wayback Machine.
  9. Zoe Tamerlis on Ms. 45 on YouTube
  10. Mr. Beaks Gets Gutshot By Abel Ferrara's Grindhouse Classic MS. 45!. // Ain't It Cool News, December 17, 2013. Посетен на July 1, 2015.
  11. Stephen Romano's RETRO 13 – Ms. 45. // April 20, 2015. Посетен на July 1, 2015.
  12. The Psychotronic Video Guide To Film. Macmillan.
  13. Zoe Tamerlis on the script of „Bad Lieutenant“ on YouTube
  14. Zoe Tamerlis on drugs and sex in „Bad Lieutenant“ on YouTube
  15. Vestby. Abel Ferrara on Artistic Freedom, Collaboration, 'Ms. 45,' Pier Paolo Pasolini & More. //
  16. а б Milton, David Scott. Edouard de Laurot, Film Genius and Lunatic. // September 13, 2014. Посетен на June 30, 2015. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  17. а б Edouard De Laurot
  18. Zoë Lund And Bad Lieutenant. // May 7, 2009. Посетен на June 30, 2015.
  19. Meyers, Ric. For One Week Only: The World of Exploitation Films.