Зьойдерзе (проект)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карта на проекта „Зьойдерзе“. Усвоените площи са в зелено

Проектът „Зьойдерзе“ (на нидерландски: Zuiderzeewerken) е система от изкуствени диги и дейности по пресушаване и дренаж на земни площи, най-големият инженерен проект на Нидерландия през XX век. Проектът включва изграждане на дига, която да отдели залива Зьойдерзе от Северно море, и да превърне земите, заети вече от вътрешни води, в полдери. Основни цели на проекта са увеличаване площите за производство на храни и защита от наводнения.

По мнението на Американското общество на гражданските инженери (ASCE), проектът „Зьойдерзе“, заедно с проекта „Делта“ е едно от Седемте чудеса на света на съвременния свят. През 1930 г. холандският режисьор Йорис Ивенс заснема документалния филм „Зьойдер-Зе“, посветен на проекта.[1]

Появяване на идеята[редактиране | редактиране на кода]

Планът на проекта, изготвен от Корнелис Лели

Първите идеи как да се обезопасят „ниските земи“ от капризите на стихиите, се появяват още през XVII век, но тогава е нямало технически възможности за реализацията им. Едва през втората половина на XIX век се появяват първите изпълними идеи, в това число залегналият в основата на проекта „Зьойдерзе“ план на инженер Корнелис Лели (който впоследствие става министър). В съответствие с този план, създаден от Лели през 1891 г., между северния край на Северна Холандия и западния бряг на Фризия трябва да се построи огромна дига, позволяваща да се създадат четири полдера в краищата на езерото, получило впоследствие названието Ейселмер. Между полдерите по план трябвало да се оставят две големи ивици вода за дренаж и корабоплаване. Първоначално площта на водната повърхност, засегната от проекта, възлизала на 3,5 хил. km².

През 1913 г. Корнелис Лели става министър на транспорта и обществените работи, и правителството на Нидерландия официално започва да работи над плановете по преграждането на Зьойдерзе. Мощната буря от 1916 г., разрушила няколко диги по бреговете на залива, а също страхът от масов глад през годините на Първата световна война заради недостатъка на обработваеми земи, показали неотложната необходимост от работа в това направление. На 14 юли 1918 г. е приет Zuiderzee Act – законът, положил началото на мегапроекта[2].

В законопроекта са посочени три основни цели:

  • Защита централна Нидерландия от стихиите на Северно море
  • Увеличение доставките на храни чрез създаване на нови обработваеми площи
  • Подобряване управлението на водните ресурси чрез създаване на пресноводно езеро на мястото на соления залив

След образуването на департамента по проекта „Зьойдерзе“ (Dienst der Zuiderzeewerken) през май 1919 г. работата е в пълен ход. Решено е да се започне не със строителството на основната дига, а предварително да се извърши тест – да се построи дигата Амстелдипдейк през малкия залив Амстелдип, който отделя остров Виринген от материковата част на Северна Холандия. Строежът на дигата отнема четири години, въпреки че дължината ѝ се получава само 2,5 km. Строителите получават безценен опит, който използват впоследствие. По време на строителството на дигата е изпробвана методиката за мелиорация на земите в малкия експериментален полдер Андейк.

Други планове по проекта[редактиране | редактиране на кода]

Превръщането на Зьойдерзе в Ейселмер[редактиране | редактиране на кода]

Дигата Афсльойтдейк отделя Ейселмер от Северно море и защищава хиляди квадратни километри земя. Вижда се и паметникът на Корнелис Лели.

Ново изследване относно финансовата осъществимост на проекта показва, че работата следва по възможност да се ускори. През 1927 г. се пристъпва към изпълнение на основната част на проекта – създаване на дигата Афсльойтдейк (на нидерландски: Afsluitdijk[ˈafslœy̆ˌdɛi̯k] – „преградна дига“), която свързва населените точки Ден Увер (Северна Холандия) и Зюрих (Фризия). Широчината на дигата е 90 m, начална височина – 7,25 m над морското ниво, наклон на стените – 25%. Дължината на пътя по дигата между двата населени пункта е 32 km, което е рекорд за най-дълга в света морска дига. Този рекорд е надминат едва след почти 78 години, когато в Южна Корея е построена дигата Saemangeum с дължина около 34 km.

Строителството напредва по-бързо, отколкото се е очаквало, въпреки възниквалите трудности: на три места по линията на разполагане на дигата се откриват по-дълбоки подводни падини, където приливните течения са най-силни. В резултат, две години по-рано от планирания срок, на 28 май 1932 г. последният участък е затворен, и заливът Зьойдерзе се превръща във все още соленото езеро Ейселмер. Самата преградна стена е открита на 25 септември 1933 г., след като е достигната необходимата височина и е прокаран автомобилен път.

В двата края на дигата са разположени системи от шлюзове за осигуряване на корабоплаването и за преминаване на водата.

Спътникова снимка на централната част на Нидерландия. Открояват се областите с пресушена земя (в червеникаво)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Zuiderzeewerken“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database
  2. Zuiderzeewet. // Nieuwlanderfgoed. Архивиран от оригинала на 2012-03-24. Посетен на 2009-01-17. Архив на оригинала от 2012-03-24 в WebCite

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Суша, отвоеванная у моря“, Бондарев Л. Г., Москва, изд. „Мысль“, 1979 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]