Ивайло Диманов
| Ивайло Диманов | |
|---|---|
 Ивайло Диманов на литературното четене „Отвъд кориците на Тетрадката“ |
|
| Роден | 6 март 1956 г. |
| Професия | журналист, писател, поет |
| Националност |
 България |
| Активен период | 1989 - |
| Жанр | сатира, поезия, литературна критика |
| Дебютни творби | „Площад Гарибалди“ (1989) |
| Награди |
„Южна пролет“ (1990) „В полите на Витоша“ (2007) „Димчо Дебелянов“ (2009) „Николай Хайтов“ (2010) „Георги Джагаров“ (2012) „Биньо Иванов“ (2015) |
| Деца | Ива Диманова |
| Уебсайт | www.ivailodimanov.com |
Ивайло Диманов е български журналист, писател и бард.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 март 1956 г. в София. Завършил е висше филологическо образование през 1982 г. Работи като журналист, бил е редактор във вестник „Пулс“.
Автор е на стихосбирките „Площад Гарибалди“ (1989), „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002), „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008), „Ешафод“ (2011), „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013), „Бермудският двуъгълник“ (2015), „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ (2017), „Концерт за славей и валдхорна“ (2019). Автор е и на сборниците с разкази „Шлиферът на Леонардо“ (2006) и „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010), както и на „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009) – сборник с театрална критика. През 2015 г. излиза и музикалния му албум с авторски песни „Наздраве, Самота!".
Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски и турски език. Изнасял е концерти в повече от 20 страни на три континента. [1]
Лауреат е на „Южна пролет“ (1990), Яворовата награда, „В полите на Витоша“ (2007), Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов“ (2009)[2]. Удостоен е с Международния литературен приз в Торино – Италия през 2010 г. и Националните литературни отличия „Николай Хайтов“ (2010) и „Георги Джагаров“ (2012)[3], Националната награда за поезия „Биньо Иванов“ (2015)[4].
Член на журито на Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“ за 2018 г.[5]. Същата година е инициатор за възстановяването на клуба на журналистите в сградата на Съюза на българските журналисти.[6]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- „Площад Гарибалди“ (1989)
- „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002)
- „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008)
- „Ешафод“ (2011)
- „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013)
- „Бермудският двуъгълник“ (2015)
- „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ (2017)[7]
- „Концерт за славей и валдхорна“ (2019)
- „Танцувай с мен, самота“ (2020)
Проза[редактиране | редактиране на кода]
- „Шлиферът на Леонардо“ (2006)
- „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010)
Критика[редактиране | редактиране на кода]
- „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009)
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
- „Наздраве, самота“ (2015)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография в Impressio
- ↑ Ивайло Диманов е новият носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“, slovesa.net, 17 август 2009 г.
- ↑ Анжела Димчева, „Ивайло Диманов е новият носител на Националната награда „Георги Джагаров“, електронен бюлетин „Културни новини“, 13.07.2012
- ↑ Благой Ранов, „Резултати от Деветия поетичен конкурс „Биньо Иванов“ – Кюстендил 2015“, електронен бюлетин Културни новини, 21 май 2015 г.
- ↑ Милена Славкова, „Наградиха победителя в петото издание на Националния поетичен конкурс „Усин Керим“, actualno.com, 22 октомври 2018 г.
- ↑ Клубът на журналистите възкръсна
- ↑ Колумбарий за птици и мъртви илюзии