Ивайло Диманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивайло Диманов
Ивайло Диманов на литературното четене "Отвъд кориците на Тетрадката"
Ивайло Диманов на литературното четене "Отвъд кориците на Тетрадката"
Роден 6 март 1956 г. (63 г.)
Професия журналист, писател, поет
Националност Флаг на България България
Активен период 1989 -
Жанр сатира, поезия, литературна критика
Дебютни творби "Площад Гарибалди" (1989)
Награди Южна пролет“ (1990)
„В полите на Витоша“ (2007)
Димчо Дебелянов“ (2009)
Николай Хайтов“ (2010)
Георги Джагаров“ (2012)
Биньо Иванов“ (2015)
Деца Ива Диманова
Уебсайт www.ivailodimanov.com

Ивайло Диманов е български журналист, писател и бард.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 март 1956 г. в София. Завършил е висше филологическо образование през 1982 г. Работи като журналист, бил е редактор във вестник „Пулс“.

Автор е на стихосбирките „Площад Гарибалди“ (1989), „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002), „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008), „Ешафод“ (2011), „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013), „Бермудският двуъгълник“ (2015), „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ (2017), „Концерт за славей и валдхорна“ (2019). Автор е и на сборниците с разкази „Шлиферът на Леонардо“ (2006) и „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010), както и на „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009) – сборник с театрална критика. През 2015 г. излиза и музикалния му албум с авторски песни „Наздраве, Самота!".

Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски и турски език. Изнасял е концерти в повече от 20 страни на три континента. [1]

Лауреат е на „Южна пролет“ (1990), Яворовата награда, „В полите на Витоша“ (2007), Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов“ (2009)[2]. Удостоен е с Международния литературен приз в Торино – Италия през 2010 г. и Националните литературни отличия „Николай Хайтов“ (2010) и „Георги Джагаров“ (2012)[3], Националната награда за поезия „Биньо Иванов“ (2015)[4].

Член на журито на Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“ за 2018 г.[5]. Същата година е инициатор за възстановяването на клуба на журналистите в сградата на Съюза на българските журналисти.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Площад Гарибалди“ (1989)
  • „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002)
  • „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008)
  • „Ешафод“ (2011)
  • „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013)
  • „Бермудският двуъгълник“ (2015)
  • „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ (2017)[7]
  • „Концерт за славей и валдхорна“ (2019)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Шлиферът на Леонардо“ (2006)
  • „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010)

Критика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009) 

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Наздраве, самота“ (2015)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]