Направо към съдържанието

Ивайло Диманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивайло Диманов
Ивайло Диманов на литературното четене „Отвъд кориците на Тетрадката“
Ивайло Диманов на литературното четене „Отвъд кориците на Тетрадката“
Роден6 март 1956 г. (68 г.)
Професияжурналист, писател, поет
Националност България
Активен период1989 -
Жанрсатира, поезия, литературна критика
Дебютни творби„Площад Гарибалди“ (1989)
НаградиЮжна пролет“ (1990)
„В полите на Витоша“ (2007)
Димчо Дебелянов“ (2009)
Николай Хайтов“ (2010)
Георги Джагаров“ (2012)
Биньо Иванов“ (2015)
ДецаИва Диманова
Уебсайтwww.ivailodimanov.com

Ивайло Диманов е български журналист, писател и бард.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 март 1956 г. в София. Завършил е висше филологическо образование през 1982 г. Работи като журналист, бил е редактор във вестник „Пулс“.

Автор е на стихосбирките „Площад Гарибалди“ (1989), „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002), „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008), „Ешафод“ (2011), „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013), „Бермудският двуъгълник“ (2015), „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ (2017), „Концерт за славей и валдхорна“ (2019). Автор е и на сборниците с разкази „Шлиферът на Леонардо“ (2006) и „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010), както и на „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009) – сборник с театрална критика. През 2015 г. излиза и музикалния му албум с авторски песни „Наздраве, Самота!".

Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски и турски език. Изнасял е концерти в повече от 20 страни на три континента. [1]

Лауреат е на „Южна пролет“ (1990), Яворовата награда, „В полите на Витоша“ (2007), Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов“ (2009)[2]. Удостоен е с Международния литературен приз в Торино – Италия през 2010 г. и Националните литературни отличия „Николай Хайтов“ (2010) и „Георги Джагаров“ (2012)[3], Националната награда за поезия „Биньо Иванов“ (2015)[4].

Член на журито на Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“ за 2018 г.[5]. Същата година е инициатор за възстановяването на клуба на журналистите в сградата на Съюза на българските журналисти.[6]

  • „Площад Гарибалди“ (1989)
  • „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002)
  • „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008)
  • „Ешафод“ (2011)
  • „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013)
  • „Бермудският двуъгълник“ (2015)
  • „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ (2017)[7]
  • „Концерт за славей и валдхорна“ (2019)
  • „Танцувай с мен, самота“ (2020)
  • „Книга без заглавие“ (с Весел Цанков) (1990)
  • „Шлиферът на Леонардо“ (2006)
  • „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010)
  • „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009) 
  • „Наздраве, самота“ (2015)