Ивайло Диманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивайло Диманов
Роден 6 март 1956 г. (63 г.)
Професия журналист, писател, поет
Националност Флаг на България България
Активен период 1989-
Жанр сатира, поезия, литературна критика
Награди Южна пролет“ (1990)
„В полите на Витоша“ (2007)
Димчо Дебелянов“ (2009)
Николай Хайтов“ (2010)
Георги Джагаров“ (2012)
Биньо Иванов“ (2015)
Уебсайт www.ivailodimanov.com

Ивайло Диманов е български журналист, писател и бард.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 март 1956 г. в София. Завършил е висше филологическо образование през 1982 г. Работи като журналист.

Автор е на стихосбирките „Площад Гарибалди“ (1989), „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002), „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008), „Ешафод“ (2011), „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013) и „Бермудският двуъгълник“ (2015). Автор е и на сборниците с разкази „Шлиферът на Леонардо“ (2006) и „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010), както и на „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009) – сборник с театрална критика.

През 2015 г. излиза и музикалния му албум с авторски песни „Наздраве, Самота!".

Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски и турски език.

Лауреат е на „Южна пролет“ (1990), Яворовата награда, „В полите на Витоша“ (2007), Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов“ (2009)[1]. Удостоен е с Международния литературен приз в Торино – Италия през 2010 г. и Националните литературни отличия „Николай Хайтов“ (2010) и „Георги Джагаров“ (2012)[2], Националната награда за поезия „Биньо Иванов“ (2015)[3].

Член на журито на Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“ за 2018 г.[4].

Изнасял е концерти както в България, така и в Европа и в Америка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]