Ивайло Иванов (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ивайло Иванов.

Ивайло Иванов
Роден 4 септември 1972 г.
Починал 30 май 2016 г. (43 г.)
Професия поет, редактор
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, рецензия, антрефиле

Ивайло Иванов е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ивайло Иванов е роден на 4 септември 1972 г. в Троян. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като редактор във в. „Литературен форум“ (1997-1998) и като вътрешен рецензент в издателство „ПАН ВТ“. Публикува поезия, сатира и литературна критика в периодичния печат.[1] [2] [3]

Член е на Сдружението на българските писатели.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Хензел и Гретел (поема, 1995)
  • Искри от воденичните ми камъни (сатира, 1997)
  • Очи на дете (ранни стихове, 2005)
  • Филологически поеми (2006)
  • Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.[4]
  • Песен за Бащите на Прехода. София: Ерго, 2010[5]
  • Брачни песни. София: Нов Златорог и Литературен форум, 2013[6]
  • Нов сън за щастие. София: Ерго, 2015, 120 с. ISBN 978-954-8689-75-5[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Ивайло Иванов на сайта Public Republic.
  2. Биография на Ивайло Иванов на сайта Литературен свят.
  3. Биография на Ивайло Иванов на сайта на издателство „Ерго“.
  4. Димана Иванова, „Пастирът на мухи“ на Ивайло Иванов – отвъд поезията на постмодернизма“, рец. в електронно списание LiterNet, 29.04.2010, № 4 (125).
  5. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 7 (2625), 25 февруари 2011 г.
  6. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 31 (2737), 27 септември 2013 г.
  7. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 21 (2858), 10 юни 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта