Направо към съдържанието

Иванко Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иванко Маринов
български поет
Роден
Иван Маринов Димитров
Починал
7 ноември 2020 г. (74 г.)

Учил въвВеликотърновски университет
Литература
ПсевдонимИванко Маринов

Иван Маринов Димитров, с псевдоним Иванко Маринов, е български поет.[1]

Роден е на 23 април 1946 г. в Хасково. Завършва средното си образование в Кърджали. В ученическите му години са публикувани стихове в местния вестник „Нов живот“, сътрудничи и на вестник „Средношколско знаме“. През 1973 г. завършва театрална режисура в Ленинград. До 1990 г. е директор на Профсъюзния дом на културата в Кърджали. Печата във вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“ и в литературните алманаси „Юг“ и „Море“. През 1989 г. печели национален конкурс за сценарий за игрален филм на Дебютна киностудия – София. През 1994 г. завършва библиография и библиотекознание във Великотърновския университет. Директор е на Регионална библиотека „Никола Вапцаров“ в Кърджали.[1]

Член на Съюза на българските писатели. Умира на 7 ноември 2020 г. в Кърджали.[1]

Автор е на книгите:

  • „Ден за прошка“ (1999);
  • „Дневни сънища“ (2002);
  • „Болестта на куклите“ (2003);
  • „Небесни листа“ (2004);
  • „Дни и нощи“ (2006);
  • „Градът кръстопът“ (кн. 1, 2006 и кн. 2, 2008);
  • „Откраднат сезон“ (2008).[1]

За есеистичния двутомник „Градът кръстопът“ получава наградата „Заслужил краевед“ от Съюза на краеведите в България и годишната награда на Съюза на българските писатели за 2006 г.[1]

  1. а б в г д Иванко Маринов // literaturensviat.com. Посетен на 16 ноември 2020 г.