Направо към съдържанието

Иван Парапунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Парапунов
български генерал
Роден
10 ноември 1947 г. (77 г.)

Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия
Военна служба
Званиегенерал-лейтенант

Иван Николов Парапунов е български офицер, генерал-лейтенант.

Роден е на 10 ноември 1947 г. в Разлог. Завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия през 1969 г. Започва службата си в двадесет и пети изтребително-бомбардировъчен авиополк в Чешнегирово.

През 1973 г. е вербуван за агент от III управление на Държавна сигурност с псевдоним Пенев.[1] През 1977 г. е част от 15-те полуфиналиста в първия набор космонавти за полет по програмата „Интеркосмос“[2].

През 1980 г. завършва Военната академия в София.

От 1980 г до 1985 г е бил командир на авиационна ескадрила (три години поред първенец във ВВС).

От 1985 до 1987 г. е командир на двадесет и шести разузнавателен авиополк в Добрич. От 1987 до 1988 г. е заместник командир по летателната част на десети смесен авиационен корпус.

Летял е на 10 типа самолети. Общ нальот 2500 часа. Пилот на Су-22. Военен летец първи клас.

Завършва Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в Москва от 1988 г до 1990 г [3]. От 1990 до 1993 г. е командир на десети смесен авиационен корпус. В периода 29 ноември 1993 – 1 септември 1996 г. е Командващ Авиацията във Военновъздушните сили, като е удостоен с висше военно звание генерал-майор. На 19 август 1996 г. е извършено преименуване на длъжността – освободен е от длъжността командващ авиацията на Военновъздушните сили и назначен за началник на управление „Авиация“ в Главния щаб на ВВС, считано от 1 септември 1996 г.[4] На 6 май 1998 г. е освободен от длъжността началник на управление „Авиация“ в Главния щаб на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили, считано от 7 май 1998 г.[5] На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант, освободен от длъжността заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили по подготовка на войските.[6] На 23 октомври 2000 г. е освободен от длъжността заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили по подготовка на войските.[7]

От 2001 г. до 2005 г е военен аташе в Москва[8] след което е освободен от кадрова военна служба и преминава в запаса. Снет от запаса през 2010 г.

  • Лейтенант – (1969)
  • Майор – (1977)
  • Подполковник (1985)
  • Генерал-майор (1990)
  • Генерал-лейтенант (в запаса).
  1. Решение № 180 от 26 януари 2011 г. – Министерството на отбраната
  2. Биография на Иван Парапунов
  3. PAN.BG ПРЕДСТАВЯ ГЕНЕРАЛ ИВАН ПАРАПУНОВ: ЕДИН ГОЛЯМ ЛЕТЕЦ, ЕДНО МНОГО ГОЛЯМО НЕБЕ!
  4. Указ № 291 от 19 август 1996 г., ДВ бр. 75/1996
  5. Указ № 164 от 6 май 1998 г., ДВ бр. 53/1998
  6. УКАЗ № 216 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ИВАН НИКОЛОВ ПАРАПУНОВ – ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“, ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО МУ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ И ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ ПО ПОДГОТОВКА НА ВОЙСКИТЕ
  7. УКАЗ № 379 ОТ 23.10.2000 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ИВАН НИКОЛОВ ПАРАПУНОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ ПО ПОДГОТОВКА НА ВОЙСКИТЕ
  8. Генерал-майор Иван Парапунов: „Мечтаехме за парти на луната...“, Интервю с генерал Парапунов