Иван Пауновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Пауновски
Роден 10 октомври 1935 г.
Починал 27 септември 1990 г. (54 г.)
Професия писател, литературен критик, редактор, преводач
Националност Флаг на България България
Активен период 1961–1990
Направление социалистически реализъм
Съпруга доц. д-р Таня Натан

Иван Димитров Пауновски е български писател, редактор, преводач от руски и литературен критик.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 октомври 1935 г. Завършва гимназия в родния си град през 1953 г. Следва руска филология в Ленинградския университет, където се дипломира през 1960 г.[1]

Работи като редактор във вестник „Литературни новини“ в периода 1961-1964 г., и в издателство „Народна култура“ в периода 1964-1973 г. От 1973 г. е завеждащ отдел в сп. „Пламък“. Член е на Съюза на българските писатели.[1]

За пръв път публикува свои работи през 1961 г. Сътрудник е на всички централни литературни издания в България. Автор е на студии, очерци, портрети, статии, есета, рецензии, предговори и др.[1]

Книгата му „Възмездието“ дълго време не е приемана за печат, накрая след разговор с Тодор Живков излиза в Партиздат.[2] Според историка Цочо Билярски претърпялата няколко издания книга е „написана талантливо и безспорно е увлекателна, но нея може да прочетете като пример как може да бъде оправдана една безсмислена жестокост по отношение на българската интелигенция от Народния съд“.[3]

Иван Пауновски умира на 27 септември 1990 г. в София.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „И пак да си спомниш“ (1969) – литературна критика
  • „Възмездието: Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944-1945“ (1971, 1982, 1988) – документална повест
  • „Малки неща“ (1978) – литературна критика
  • „Впечатления“ (1984) – литературна критика
  • „Минало несвършено“ (1985)
  • „Точка Разни“ (1987) – очерци
  • „Но защо?“ (1993)

Съставител[редактиране | редактиране на кода]

  • „Спомени за Пушкин“ (1974),
  • „Българската критика за Христо Ботев“ (1983),
  • „Рицар на чаровната печал: Съвременници на Иван С. Тургенев разказват“ (1987) – с Милка Минева

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]