Измерване на температурата на въздуха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

В метеорологичните обсерватории и станции в България за измерване на температурата на въздуха се използват течностни термометри и термографи.

Термометър[редактиране | редактиране на кода]

Термометърът е универсално възприет уред за моментно отчитане на температурата на въздуха. Той се състои от 3 части: стъклена капилярна тръбица, завършваща с резервоар; стъклена скала с деления; стъклен кожух, в който се намират капилярната тръбица и скалата. Най-често като термометрични течности се използват живак, спирт и толуол. Живакът е течността, най-подходяща по физични показатели, за използване като термометрична, но след 2009 г. на европейския пазар не се допускат термометри и др. измервателни средства, съдържащи живак. Скалата на термометъра е разграфена, според възприетата за съответната страна мярка, в градус Целзий или Фаренхайт.

Метеорологична клетка[редактиране | редактиране на кода]

Термометрите се поставят в специална метеорологична клетка, която трябва да осигури условия за обективност и сравнимост на данните, поради което отговаря на определени условия:

  • да бъде с размери 525/460/290 mm;
  • да бъде поставена върху стойка, висока 175 cm, което предполага височината на термометрите спрямо терена да е около 200 cm, да има стационарно монтирана стълба за достъп;
  • да бъде дървена, а всичките ѝ странични стени да са тип „жалузи“ (за нормален достъп на въздух, но и за защита от пряка слънчева радиация); вратичката ѝ да е на север.

Метеорологичната клетка обикновено съдържа комплект от 4 – 5 термометъра: обикновен (сух) психометричен термометър, „мокър“ термометър, минимален термометър, максимален термометър и в някои случаи минимално-максимален термометър.

Термометри за измерване на температурата на въздуха[редактиране | редактиране на кода]

Обикновен (сух) психрометричен термометър[редактиране | редактиране на кода]

  • Служи за измерване на температурата на въздуха в установените срокове за наблюдение (най-често в 7, 14 и 21 часа точно местно време)
  • Най-често скалата му е от -35 до +50 °С през 0,2 °С, като задължително отчитането става с точност до 0,1 °С
  • Поставя се в съседство до „мокрия“ термометър
  • Този термометър е много чувствителен и отчитането му трябва да стане максимално бързо, без да се диша срещу него

Максимален термометър[редактиране | редактиране на кода]

  • Той е живачен с цилиндричен или сферичен резервоар;
  • В клетката се поставя под сухия и „мокрия“ термометър, почти хоризонтално, с малък наклон към резервоара
  • Служи за измерване на най-високата температура през денонощието; след достигането ѝ той не се понижава, поради специфичното му устройство; след отчета в 21 часа той се нагласява за следващото измерване
  • Скалата му може да е между -36 и +51 °С или между -21 и +71 °С, разграфена през 0,5 °С

Минимален термометър[редактиране | редактиране на кода]

  • Това е спиртен термометър с цилиндричен или вилкообразен резервоар
  • В клетката се поставя в хоризонтално положение
  • Служи за измерване на най-ниската температура през денонощието; след постигането ѝ той не се повишава, поради специфичното си усторойство; нагласява се за следващо измерване след 21 часа
  • Скалата му е специфична за различните климатични зони, разграфена през 0,5 °С

Освен в метеорологичната клетка, измерване на минималната температурата на въздуха се извършва и извън клетката, на 2 cm над повърхността на почвата, респ. снежната покривка. Тази температура е прието да се нарича радиационна (приземна) температура на въздуха. Измерването ѝ става през есенния и пролетния сезони, тъй като използването на данните е пряко свързано с началните фази от развитието на културите и с прогнозиране на сланите. За правилно измерване на радиационната температура на въздуха, минималният термометър се поставя хоризонтално върху дървен статив.

Термограф[редактиране | редактиране на кода]

Термографът е уред за измерване и записване на непрекъснатия ход на температурата на въздуха. Състои е от три части:

  • чувствителна част – най-често биметална пластина, чувствителна към температурни изменения
  • предавателна част – система от лостове, която предава в увеличен вид малките изменения
  • записваща част – представляваща барабан с опъната върху него лента-термограма, часовников механизъм и писец, свързан към предавателната част

Термографът се поставя в метеорологичната клетка. В България най-често се използват седмични ленти-термограми, които се сменят всеки понеделник, точно в 10 часа местно време.

Поради това, че живакът е по-чувствителен от биметалната пластина, показанията на термографа са по-неточни от показанията на термометъра, като грешките в показанията могат да достигнат 2 – 5 °С. Ето защо, след всяко отчитане на психрометричния термометър следва да се извърши корекция на термографа чрез изчертаване на 2 – 3 mm чертичка върху термограмата на стойността, показана от термометъра.

Въпреки относителната точност на термографа, в световен мащаб той е по-често използвания уред за измерване на температурата на въздуха, в сравнение с термометъра.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]