Израел Цвайгенбаум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Израел Цвайгенбаум
руски и американски художник

Роден
1 февруари 1961 г. (63 г.)

Учил вКубанският държавен университет
Семейство

Уебсайтwww.israelartgod.com
Израел Цвайгенбаум в Общомедия

Израел Цвайгенбаум (на руски: Исраил Иосифович Цвайгенбаум; на английски: Israel Tsvaygenbaum) е съветски, руски и американски художник.

„Хора от Дербент[1], 1999 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Израел Цвайгенбаум участва в изложби в Русия и Съединените щати. Редица от творбите му са в Исторически и археологически музей-резерват[2] в Дербент. Много от творбите на Цвайгенбаум в частни колекции в Австрия, България, Англия, Франция, Холандия, Израел, Русия и САЩ. [3]

Цвайгенбаум е роден в еврейско семейство в Дербент, Дагестан, в южната част на Европейска Русия, който е сред най-старите градове в света. В града на евреите живеят в квартала с преобладаващо мюсюлманско население. Баща му е родом от Бенджин, Полша. По време на Втората световна война е принуден да избяга в Съветския съюз. Майка му е планинска еврейка от Съветския съюз.

От 1976 г. до 1980 г. учи изкуство в училище в Избербаш. През 1991 г. завършва изкуство в графичния отдел на Кубанския държавен университет, Краснодар, Русия. През 1987 г. в Дербент Цвайгенбаум организира дружество на художници, наречено Колорит. [4][5] Колорит има много художествени изложби в Дербент и в Художествената галерия в Махачкала, Дагестан.[6][7][8] Културата, динамиката на жизнената среда, където Цвайгенбаум израства, и еврейският му произход дълбоко са отразени в неговото изкуство. Вестник Известия на Дербент[9] пише следното за картините на Цвайгенбаум:

„Темата на самота и копнеж присъства в много сцени: Носталгия, Лонели, Заковаване хора, вдъхновени от образа на бащата на художника, на родната му Полша. През 1939 г., на 29-годишна възраст, той я изоставя, за да се спаси от „кафявата чума“. Всички останали роднини са били убити. Съдържанието на картините предизвиква тъга, депресия.“

На друго място от вестника:

„Цветовата палитра на рисунките е умерена или заглушена. Това е палитра на есента. Тук златото се комбинира с мед, бреза, дъбов лист, ален клен с черни голите клони.“

През ноември 1993 г. и април 1994 г. са 2 големи (и последни) изложби на Цвайгенбаум в Русия. Те са самостоятелни изложби в Москва. Първата се състои в Галерия „Изток“[10] и последната Еврейска Рапсодия – в Централния дом на художниците на „Кримски вал“.[11][12] Художник посвети изложба Еврейска Рапсодия баща му.[9]

През юли 1994 г. Израел Цвайгенбаум със семейството си напуска Русия, защото Дагестан, в който продължават да живеят[3], е станал много опасен за тях. Той живее в Олбани, щата Ню Йорк, САЩ. Там Цвайгенбаум продължава да работи върху картините си. Тонът в тях се променя забележимо, се премества от жълтеникаво до кафеникави нюанси. Продължава да работи на еврейски теми.

Цвайгенбаум е женен за Катрин Цвайгенбаум, дъщеря на журналиста Мишиев, Ягутила Израиловича. Те имат 3 дъщери: Мирвари, Раиса, и Естер.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Подпис

Всички картини Израел Цвайгенбаум подписва с името си на иврит: ישראל или в съкратена форма на иврит: יש, освен картините Момче водещо сляп ангел (1997) и Цветя (1998), където подписът е на английски език от неговия псевдоним на английски: Tsvaygenbaum. Цвайгенбаум подписва картините си наляво или надясно. Името на картините художникът пише на гърба на платното. След като емигрира в Съединените щати през 1994 г., имената на картините Цвайгенбаум пише на английски език.

Сътрудничество

През 2001 г. в Олбъни, Ню Йорк Цвайгенбаум започва творческо сътрудничество с танцьорката Джуди Tрупин.[13] Въз основа на 9 картини Цвайгенбаум и Трупин създават танцова композиция. Те формират основата за изпълнението на Мир в нашите очи[14] През 2002 г. американският вестник The Record[15] писа:

„Боядисване и танци Цвайгенбаум Trupinoy отразяват спомени на еврейския живот в Източна Европа и Русия, а също така отразяват универсални теми ... Цвайгенбаум посветен Мир в нашите очи на хората от родния си град Дербент. Картината Хора от Дербент[1] е един от деветте картини, които са разчитали Trupin създаване на танцов състав.“

Друг вестник в САЩ Daily Gazette[16] пише:

„С помощта на смес от танц, оригинални истории, световната музика и пързалки, Tрупин ... тълкува на девет картини в Цвайгенбаум.“

Мир в нашите очи е включена в редица градове в щата Ню Йорк.[17]

„Д-р Илизаров“ (1988). Фрагмент
Портрет

Картини Цвайгенбаум обикновено имат формата на теми и натюрморт, но той прави няколко портрета. Един от тях е портрет на ортопедичен хирург Гавриил Абрамович Илизаров. През 1987 Цвайгенбаум отлетя за руския град Курган, където прекарва шест дни с д-р Илизаров да направи скица контур. Цвайгенбаум работи по скици на офиса на д-р Илизаров – Късно, през 1988 г., пише в Цвайгенбаум Знаме на комунизма[18] в това отношение:

„… Първоначално той усети, че не е много удобно, а след това свикнах тази роля, и след това, в суматохата на бизнеса, всички отидоха да работят и да забрави за присъствието ми. Тези моменти са най-благоприятни за моето творчество. Душата става тихо, защото той не се чувства погледа ми по време на сравнението снимка в албума с лицето му.“

Портрет на д-р Илизаров Цвайгенбаум изложени в групова изложба в Исторически и Археологически музей-резерват в Дербент. Късно, Цвайгенбаум даде портрет като подарък на д-р I Илизаров. Цвайгенбаум също боядисани портрети на актьорите Горски театър еврейски.

Галерия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Вестник Hudson River Sampler (CC), Светът в нашите очи“, артист и танцьор Израел Цвайгенбаум Джуди Tрупин Programa съвместно представени в столичния район, ноември 2002 г. стр. 12
  2. Две рисунки: Сарказмът съдбата и Mъката на хората
  3. а б Биография Израел Цвайгенбаум
  4. Вестник Знаме на комунизма – „Среща на музите“ И. Цвайгенбаум, 1 декември 1988. C.4
  5. Вестник Знаме на комунизма – „Cалон изкуство творчеството“, Б. Минаев
  6. Вестник Знаме на комунизма – изложба Колорит, С. Lykov
  7. Вестник Знаме на комунизма – „Отношенията стават по-силни“, С. Lykov
  8. Вестник Знаме на комунизма – Представлява „Колорит“, 1987
  9. а б Вестник Дербент новини – „Еврейска Рапсодия“, М. Мататова. 6 май 1994. стр. 4
  10. Вестник Ватан – „Философия на живота“, М. Мататова. Декември 14, 1993. C.3
  11. Вестник Ватан – „Еврейска Рапсодия“, М. Мататова. 13 май 1994. C.3
  12. Леонид Бабушкин – „Еврейска Рапсодия“, Москва, 1994
  13. Вестник Jewish World News – „... Tрупин е хореограф, танцьор и писател, чиято работа се наблюдава в САЩ и в Европа“, ноември 2002 г.
  14. Вестник Metroland – „Мир в нашите очи“, 21 – 27 ноември 2002. C.41
  15. Вестник The Record – „Tанцьор и артист Джуди Tрупин формира уникална връзка“, 12 декември 2002 г.
  16. Вестник Daily Gazette – „Джуди Tрупин чрез мир в нашите очи тълкува снимки Цвайгенбаум“, 20 ноември 2002
  17. Вестникът Jewish World News – „Комбинацията на изобразителното изкуство и танц“, ноември 2002 г.
  18. Вестник Знаме на комунизма – „Запознай се с Ilizarov dostorom“ И. Цвайгенбаум. 17 декември 1988. стр. 4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]