Илия Терзиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Терзиев
български революционер
Роден
около 1853 г.
Починал
1910 г. (57 г.)

Илия Терзиев е български просветен деец и революционер от Вътрешната революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Терзиев е роден около 1853 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Учи в родната си Белица и в Пловдив. Работи като учител в Белица. Преследван от властите, се мести да работи в Калугерово, Татарпазарджишко. Участва в революционното движение. По време на Априлското въстание е арестуван и откаран в Неврокопския затовор. Освободен е след откуп. Връща се като учител в Белица, но поради заболяване става шивач.[1]

Умира в Белица в 1910 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 321.