Направо към съдържанието

Илма Ракуза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илма Ракуза
Ilma Rakusa
Илма Ракуза през 2009 г.
Илма Ракуза през 2009 г.
Родена2 януари 1946 г. (78 г.)
Професияписателка, преводачка
Националност Швейцария
Жанрразказ, стихотворение, есе, литературна критика
Награди„Швейцарска награда за книга“ (2009)
„Награда Манес Шпербер“ (2015)
„Берлинска литературна награда“ (2017)
Уебсайтwww.ilmarakusa.info
Илма Ракуза в Общомедия

Илма Ракуза (на немски: Ilma Rakusa) е швейцарска писателка, авторка на разкази, стихотворения, есета, литературна критика.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Илма Ракуза е родена през 1946 г. като дъщеря на словенец и унгарка в Римавска Собота (Словакия). Ранното си детство прекарва в Будапеща, Любляна и Триест. През 1951 г. се премества с родителите си в Швейцария. Основно и гимназиално образование получава в Цюрих. Полага матура и от 1965 до 1971 г. следва славистика и романистика в Цюрих, Париж и Ленинград.

През 1971 г. защитава дисертация на тема „Мотивът за самотата в руската литература“ и става доктор по философия. От 1971 до 1977 г. е асистентка в катедрата по славистика в Цюрихския университет, където преподава от 1977 до 2006 г.

През 1977 г. Ракуза дебютира като писателка със стихосбирката „Като зима“ („Wie Winter“). Оттогава публикува множество стихосбирки, събрани разкази и есета.

Създава си име на преводачка на художествена литература от френски, руски, сърбохърватски и унгарски, а също на публицистка – „Нойе Цюрхер Цайтунг“, „Ди Цайт“ и др.

Ракуза е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Работата ѝ е отличена с престижни награди и стипендии.

Днес Илма Ракуза живее в Цюрих като писателка на свободна практика.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Studien zum Motiv der Einsamkeit in der russischen Literatur, Dissertation, 1973
  • Wie Winter. Gedichte, 1977
  • Sinai, Bild-Text Buch, 1980
  • Die Insel, Erzählung, 1982
  • Miramar, Erzählungen, 1986
  • Leben. 15 Akronyme, 1990
  • Steppe. Erzählungen, 1990
  • Les mots, morts. Gedichte (mit Regine Walter), 1992
  • Jim. Sieben Dramolette, 1993
  • Farbband und Randfigur. Vorlesungen zur Poetik, 1994
  • Ein Strich durch alles. 90 Neunzeiler, 1997
  • Love after love. Acht Abgesänge, 2001
  • Von Ketzern und Klassikern. Streifzüge durch die russische Literatur, 2003
  • Langsamer! Gegen Atemlosigkeit, Akzeleration und andere Zumutungen, 2005
  • Stille. Zeit. Essays, 2005
  • Durch Schnee, Erzählungen und Prosaminiaturen, 2006
  • Zur Sprache gehen (Dresdner Chamisso-Poetikvorlesungen 2005), 2006
  • Garten, Züge. Eine Erzählung und 10 Gedichte, 2006
  • Laudatio für Peter Waterhouse, 2007[1]
  • Mehr Meer. Erinnerungspassagen, 2009[2]
  • Alma und das Meer, 2010
  • Fremdvertrautes Gelände, 2011
  • Aufgerissene Blicke. Berlin-Journal, 2013
  • Einsamkeit mit rollendem „r“, Erzählungen, 2014
  • Autobiographisches Schreiben als Bildungsroman, Stefan Zweig Poetikvorlesung, 2014
  • Listen, Litaneien, Loops. Zwischen poetischer Anrufung und Inventur, Münchner Reden zur Poesie, 2016
  • Impressum: Langsames Licht, Gedichte, 2016

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Laudatio für Peter Waterhouse
  2. ↑ Zuglärm und Orgelklang, Rezension zu Mehr Meer, in: Rheinischer Merkur vom 3. Dezember 2009
  3. ↑ Ilma Rakusa erhält Manes-Sperber-Preis, derStandard.at, Artikel vom 12. November 2015

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илма_Ракуза&oldid=12194450“.