Имре Херман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Имре Херман
Hermann Imre
унгарски психоаналитик
Роден
Починал
22 февруари 1984 г. (84 г.)
Националност Флаг на Унгария Унгария
Научна дейност
Област Психология

Имре Херман (на унгарски: Hermann Imre) е унгарски невролог и психоаналитик, пионер в психоанализата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 ноември 1899 година в Будапеща, Унгария. Получава медицинска степен през 1913. Докато е студент започва да се интересува от експериментална психология. По време на Революцията от 1918 – 1919, той е асистент на Геза Ревеш във Факултета по психология на Будапещенския университет. Там среща бъдещата си жена Алис Херман (1895 – 1975), която също става психоаналитик.

Започва аналитичната си практика през 1919. Без да взима под внимание обсадата на Будапеща по време на Германската окупация, той продължава психоаналитичната си практика без прекъсване до последните месеци от живота си. Докато е студент посещава лекции на Шандор Ференци и последния лично го кани да се присъедини към обществото.

Херман е член на Унгарското психоаналитично общество и Международната психоаналитична асоциация от 1921; секретар на Унгарското психоаналитично общество от 1925, вицепрезидент между 1936 – 1944 и президент между 1945 – 1949.

Умира на 22 февруари 1984 година в Будапеща на 84-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Bevezetés a pszichoanalízis gondolatkörébe. Budapest, 1923
  • Pszichoanalízis és logika. Budapest, 1924
    • Psychoanalyse und Logik: Individuell-logische Untersuchungen aus der psychoanalytischen Praxis. Wien: Internationaler Psychoanalytischer Verlag, 1924
  • Gustav Theodor Fechner: Eine psychoanalytische Studie über individuelle Bedingtheiten wissenschaftlicher Ideen. Wien: Internationaler Psychoanalytischer Verlag, 1926
  • Az én és gondolkodás. Budapest, 1929
  • Das Ich und das Denken: Eine psychoanalytische Studie. In: Imago, Wien: Internationaler Psychoanalytischer Verlag, 1929
  • A pszichoanalízis, mint módszer. Budapest, 1933. Neuausgabe 1988
    • Die Psychoanalyse als Methode. Wien: Internationaler Psychoanalytischer Verlag, 1934
    • Die Psychoanalyse als Methode. Neuausgabe. Mit einem Geleitwort von Heinrich Meng. Köln; Opladen: Westdt. Verlag, 1963
  • Sich-Anklammern – Auf-Suche-Gehen, in: Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 1936 Bd. 22, Heft 3, S. 349–370
  • Studien zur Denkpsychologie. Abhängigkeiten des Denkens. Loslösungs-Theorie. 1940.
  • Az ember ősi ösztönei. Budapest, 1943 [Примитивните инстинкти на хората]
  • Az antiszemitizmus lélektana. Budapest, 1945
    • Psychologie de l'antisémitisme; suivi de La préférence pour les marges en tant que processus primaire. Paris: Editions de l'Éclat, 1986
  • Bolyai János: Egy gondolat születésének lélektana. Budapest, 1945
  • Az első tíz év. A gyermek lelki élete magyar írók, művészek és tudósok életrajzában. Budapest, 1959

Източници[редактиране | редактиране на кода]