Имунотерапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Имунотерапията е част от имунологията, като дял в медицината, наричано още биологична терапия, който се занимава с лечението на заболявания, ревматологични, заразни и други, чрез прилагането на имуноактиватори, имуностимулатори и други. В онкологията, например, имунотерапията използва имуностимулатори върху механизмите на имунната система, които да блокират онкологични процеси, и за да предизвика реакция върху или спрямо туморните клетки, за да предизвика обратен процес, на оздравяването им или на отхвърлянето им от организма, без намеса като химиотерапия или лъчетерапия.[1] Едновременното използване на имунотерапията заедно с химиотерапия се нарича имунохимиотерапия, а ако е заедно с лъчетерапия, се нарича имунолъчетерапия.

Имуностимулаторите са вид имуномодулатори.

Активацията на определени функции на имунната система при имунотеррапията е само част от терапията, която може да има все пак добър ефект, но прилагането на имуностимуланти, предполага по-обширни възможности на имунотерапията.

Имуноподтискащите лекарства могат да имат ефект върху някои ревматологични заболявания, от типа автоимунни, както и в алергологията.

Имунна толерантност е тип терапия, която се използва в алергологията.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. имунотерапия, Речник на БАН