Инго Шулце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Инго Шулце
Ingo Schulze
Инго Шулце през 2004 г.
Инго Шулце през 2004 г.
Роден 15 декември 1962 г.[1] (56 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, есе, пътепис
Награди Награда Йозеф Брайтбах (2001)
Награда Бертолт Брехт (2013)
Уебсайт
Инго Шулце в Общомедия

Инго Шулце (на немски: Ingo Schulze) е германски писател, автор на романи, разкази, есета и пътеписи.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Инго Шулце е роден през 1962 г. в Дрезден в семейството на професор по физика и лекарка. През 1981 г. полага матура и отбива военната си служба в Националната народна армия на ГДР. До 1988 г. следва класическа филология в Йенския университет. После две години е драматург в областния театър на Алтенбург. Напуска, за да работи като журналист.

През 1993 г. пътува в Русия, а от средата на 90-те години живее в Берлин като писател на свободна практика.

От 2006 г. Инго Шулце е член на Академията на изкуствата в Берлин, а от 207 г. – на Академията за език и литература в Дармщат. Освен това е член на Саксонската академия на изкуствата и на немския ПЕН-клуб.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Herakles-Motiv in der „Ästhetik des Widerstands“, 1987
  • 33 Augenblicke des Glücks. Aus den abenteuerlichen Aufzeichnungen der Deutschen in Piter, 1995
  • Simple Storys. Ein Roman aus der ostdeutschen Provinz, 1998
  • Der Brief meiner Wirtin. Laudatio auf Josua Reichert, 2000
  • Von Nasen, Faxen und Ariadnefäden. Zeichnungen und Fax-Briefe (mit Helmar Penndorf), 2000
  • Lesen und Schreiben oder „Ist es nicht idiotisch, sieben oder gar acht Monate an einem Roman zu schreiben, wenn man in jedem Buchladen für zwei Dollar einen kaufen kann?“, 2000
  • Würde ich nicht lesen, würde ich auch nicht schreiben, 2002
  • Neue Leben. Die Jugend Enrico Türmers in Briefen und Prosa, 2005
  • Nachtgedanken, 2006
  • Handy. Dreizehn Geschichten in alter Manier, 2007
  • Meine kopernikanische Wende, 2007
  • Signor Candy Man, 2008
  • Eine, zwei, noch eine Geschichte/n (mit Imre Kertész und Péter Esterházy), 2008
  • Popikone, 2008
  • Tausend Geschichten sind nicht genug. Leipziger Poetikvorlesung 2007, 2008
  • Fast ein Märchen, 2008
  • Adam und Evelyn, 2008
  • Der Herr Augustin, 2008
  • Was wollen wir? Essays, Reden, Skizzen, 2009
  • Eine Nacht bei Boris, 2009
  • Nach der Flut. Laudatio zur Verleihung des Anna-Seghers-Preises an Lukas Bärfuss, 2009
  • Orangen und Engel. Italienische Skizzen, 2010
  • Unsere schönen neuen Kleider. Gegen eine marktkonforme Demokratie – für demokratiekonforme Märkte, 2012
  • Henkerslos, Ein Märchenbrevier, 2013[2]
  • Peter Holtz. Sein glückliches Leben erzählt von ihm selbst, 2017

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]