Индикатори за анализ на рекламоносителите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Индикаторите за анализ на рекламоносителите са онези компоненти от рекламната кампания на даден продукт, услуга или марка, които трябва предварително да се проучат, анализират и успешно да се комбинират за оптимален ефект на посланието над целевата аудитория.

Видове индикатори[редактиране | редактиране на кода]

  • Рейтинг – при електронните медии това е размерът на аудиторията от зрители/слушатели, която гледа/слуша дадена телевизионна или радио-програма през определен период. Изчислява се с помощта на представителни проучвания и дава представа за действителната аудитория на дадена медия. Изчислява се в проценти спрямо базовата аудитория (сегментирана по пол, възрастови категории и т.н.). Най-често за база се взимат всички домакинства в страната, които имат телевизионен или радио приемник. Рейтинг може да се изчислява и за отделни зрители. Изчисляването на рейтинга помага да се определи доколко рекламоносителите са предпочитани от аудиторията.
    Рейтингът е най-важният индикатор за оценка на електронните медии. Рекламодателите и рекламните агенции използват данните за рейтинга, за да определят в коя медия да излъчат рекламното си послание, за да постигнат оптимален резултат. Телевизионните канали и радиостанциите използват рейтинга, за да фиксират рекламните си тарифи. По-високият рейтинг означава по-висока рекламна тарифа, а също и по-голям интерес към медията.
  • Постоянна телевизионна аудитория (на английски: households using television, HUT) – това е делът от всички домакинства с телевизионни приемници, които са включили телевизорите си в конкретен момент, без значение коя програма са избрали. Изчислява се не само въз основа на броя домакинства (HUT), но и на базата на броя зрители (people using television, PUT). Постоянната телевизионна аудитория се изчислява на базата на домакинствата или зрителите, притежаващи телевизори в дома си, а не на основата на цялото население на дадена страна.
  • Постоянна радио аудитория (на английски: people using radio, PUR) се изчислява по аналогичен начин, но в случая под „работещо радио“ се разбират радио приемниците не само в дома, но и в автомобила.
  • Аудиторен дял – дял на домакинствата, настроили приемниците си на конкретна програма в даден момент, като за база се взема броят на включените приемници, а не на всички налични. Аудиторният дял показва какъв дял от общата аудитория се пада на дадено предаване. Изчислява се по формулата
    Аудиторен дял = (Рейтинг × 100) / Постоянна телевизионна аудитория
  • Брутни рейтинг точки (на английски: Gross Rating Points, GRP) сбор от рейтингите на комуникационните канали, използвани в дадена рекламна кампания. Изчисляват се на базата на брой домакинства, като се взима предвид и броят излъчвания за едно домакинство по формулата
    GRP = рейтинг на даден канал × брой излъчвания
    За да се изчисли общият брой рейтинг точки на рекламна кампания, използваща различни медии, отделните рейтинги на всеки рекламоносител се събират.
    • В случай, че сборът от рейтингите се изчислява на базата на отделни индивиди, вече става дума за Целеви рейтинг точки ('Target Rating Points, TRP).
  • Брутни импресии (Gross Impressions, GI) – изчисляват се на базата на брой домакинства, съответно индивиди, но не в проценти както е при GRP, съответно при TRP. Важат формулите:
    • на база брой домакинства:
      • GI = 0,01 × GRP × целевата аудитория в брой.
      • GI = брой домакинства × брой излъчвания на рекламното послание.
    • на база отделни индивиди:
      • GI = 0,01 × TRP × целевата аудитория в брой.
      • GI = отделни зрители × брой излъчвания на рекламното послание.
  • Профил на аудиторията (Audience Profile) – Социо-демографски и психографски характеристики на аудиторията, достигната от определена медия (телевизия, преса, радио, интернет и т.н.)
  • Индекс на предпочитание (Афинитет) (Affinity Index) – Представя съотношението между покритието (рейтинга) на дадена медия за определена целева група спрямо покритието (рейтинга) на медията на общата аудитория.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Катранджиев, „Медияпланиране на рекламната кампания“, УИ „Стопанство“, София, 2008
  • www.mediaconnection.bg