Индия Найт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Индия Найт
Родена 14 декември 1965 г. (52 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 2000 -
Жанр чиклит, документалистика
Дебютни работи My Life on a Plate (2000)
Съпруг Джеръми Лангмийд (?-?)
Деца Оскар (1992),
Арчибалд (1995),
Нел (2004)
Уебсайт Страница в IMDb

Индия Найт (на английски: India Knight) е британска писателка, авторка на бестселъри в жанра чиклит.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Индия Найт, с рожд. име Индия Артсенс, е родена на 14 декември 1965 г. в Брюксел, Белгия, в семейството на Мишел Артсенс и Сабиха Румани Малик. В момента на брака им Сабиха е била 17-годишна, а Мишел Артсенс с 20 години по-възрастен от нея. Скоро след раждането на Индия двамата се разделят, като Сабиха продължава да учи в Брюксел, а после да работи като преводач. Официално родителите на Индия се развеждат през 1975 г. и Сабиха се омъжва за Андрю Найт, редактор на седмичника „Икономист“. Двамата се преместват да живеят в Лондон, а Индия приема фамилията на втория си баща, когато е на 13 години. Има две сестри от втория брак на майка си. След 17 години брак майка ѝ се развежда отново и се омъжва през 1991 г. за архитекта Норман Фостър, с когото живее до 1995 г. Отражението на промените в семейството си писателката отразява в полу-автобиографичния си роман „Comfort and Joy“.

Индия Найт учи Тринити Колидж, Кеймбридж в периода 1984 – 1987 г. и завършва с бакалавърска степен по съвременни езици. След дипломирането си започва кариера в областта на журналистиката.

Индия Найт се омъжва за Джеръми Лангмийд, редактор на списание „Уолпейпър“ и списание „Ескуайър“. Имат двама сина. Развеждат се, но остават добри приятели. Тя живее с приятеля си Андрю О'Хейгън, писател и кинокритик, с когото имат дъщеря – Нел.

Първият роман на писателката „My Life on a Plate“ в жанр чиклит е публикуван през 2000 г. Той получава одобрението на читателите и критиката и става бестселър. Вторият ѝ роман „Още си секси парче“ също е бестселър. През 2004 г. издава първата си документална книга „The Shops“, която е посветена на неустоимото желание за пазаруване.

Произведенията на писателката са преведени на 28 езика.

Освен като писателка Индия Найт е колумнист в „Сънди Таймс“, а също сътрудничи и в други вестници и списания. Редовно участва в предавания на британското радио и телевизия. Дъщеря ѝ страда от „синдрома на Диджордж“, за което тя написва статия в „Сънди Таймс“ за нейните специални нужди, след което стартира специален блог за децата болни от това генетично заболяване и възможностите за взаимопомощ.

Индия Найт живее със семейството си във викторианска къща в Камдън, Лондон.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • My Life on a Plate (2000)
  • Don't You Want Me? (2002)
    Още си секси парче, изд.: ИК „Кръгозор“, София (2005), прев. Маргарита Спасова
  • Comfort and Joy (2010)
  • Mutton (2012)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • The Baby (2007)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Shops (2003)
  • On Shopping (2005)
  • Neris and India's Idiot-proof Diet (2007) – с Нерис Томас
  • Neris and India's Idiot-Proof Diet Cookbook (2008) – с Бий Роулинсън и Нерис Томас
  • The Thrift Book: Live Well and Spend Less (2008)
  • In Your Prime: How to Age Disgracefully (2014)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]