Направо към съдържанието

Индоевропейска основа на праславянската фонетична система

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Индоевропейската основа на праславянската фонетична система е отправна точка в сравнително-историческата фонетика на славянските езици.

Индоевропейският праезик се развива и се разчленява на диалекти, преди окончателно да се разпадне. Фонетичната система през последния период от съществуването на индоевропейския праезик се разглежда като изходна точка в развитието на фонетичната система на праславянския език.

Системата на гласните през последния период от съществуването на индоевропейския праезик традиционно (според младограматиците) се смята, че включва 5 нормални („пълни“) гласни, които са дълги и кратки: ă, ā, ŏ, ō, ĕ, ē, ĭ, ī, ŭ, ū и 1 или 2 редуцирани вокала от типа ә1 (ā, ō, ē); ә2 (ă, ŏ, ĕ). Гласните ă, ā, ŏ, ō, ĕ, ē са съществували само в силна (ударена) позиция, докато редуцираните ә1 и ә2 – само в слаба (неударена) позиция. Дали ĭ, ī, ŭ, ū са употребявани в силна позиция, не може да се каже със сигурност.

Силна позиция Слаба позиция
ĭ, ī ŭ, ū ĭ, ī ŭ, ū
ĕ, ē ŏ, ō ә2
ă, ā ә1

Тази вокална система не е запазена в нито един от езиците от индоевропейското езиково семейство. Редуцираните гласни звукове изчезват, което води до опростяване на системата. В диалектите, станали основа на праславянския език:

  • ә1
    • в начална сричка преминава в o (*stojati),
    • в друга позиция изчезва: индоевропейски *dhugәtēr, санскрит duhita, праславянски *dŭktī, старобългарски дъшти.
  • ә2 се слива или с ĭ, или с ŭ, откъдето в праславянски:
    • ĭ > ь
    • ŭ > ъ

В диалектите, от които произлизат германските, балтийските и славянските езици, ă и ŏ се сливат в една гласна:

  • в балтийски и германски ăŏ > a
  • в праславянски ăŏ > o

Индоевропейските гласни ā и ō също се сливат, но само в диалектите, от които произлизат германските и славянските езици:

  • в германски āō > o
  • в праславянски āō > a

След гореописаните промени в прагермански и праславянски език се оформя следната вокална система:

ĭ, ī ŭ, ū
ĕ, ē ă, ā (ŏ, ō)

Система на сонантите и дифтонгите

[редактиране | редактиране на кода]

В индоевропейски съществуват сонорни съгласни, които в определена позиция има сричкотворна функция: те са на границата между гласните и съгласните и в различни случаи изпълняват една от тези функции. Такива са:

Тези звукове са сричкотворни

  • в началото на думата пред съгласен звук
  • в средата на думата между два съгласни звука.

Сричкотворните сонанти в индоевропейския праезик съществуват само в слаба (неударена) позиция.

В останалите случаи (между гласни или между гласна и съгласна) те имат консонантна функция.

Сонантните звукове участват и в образуване на дифтонги, които в индоевропейски са низходящи, т.е. образувани от гласен и сонантен звук:

ĕi, ēi ĕu, ēu ĕn, ēn ĕm, ēm ĕr, ēr ĕl, ēl
ŏi, ōi ŏu, ōu ŏn, ōn ŏm, ōm ŏr, ōr ŏl, ōl
ăi, āi ău, āu ăn, ān ăm, ām ăr, ār ăl, āl

Още преди разпадането на индоевропейския език изчезва разликата между кратки и дълги дифтонги. Дифтонгите в индоевропейски се срещат само в силна (ударена) позиция.

Консонантна система

[редактиране | редактиране на кода]

Ядрото на индоевропейската система от съгласни в последния период от съществуването на индоевропейския праезик се образува от шумови съгласни, по-специално подсистемата на преградните:

звучни беззвучни
лабиални bh b p
дентални dh d t
палатални g’h g’ k’ Сатем езици
веларни чисти gh g k Кентум езици
лабиализирани guh gu ku
придихателни непридихателни

В нито един индоевропейски език не са засвидетелствани и трите групи веларни съгласни, а – пряко или косвено – само по две от тях. В кентум езиците се противопоставят чисти на лабиализирани, а в сатем езиците – чисти на палатални. Предполага се, че от фрикативните съгласни индоевропейският праезик познава само s, а звучната z е само позиционен вариант (няма фонологична стойност). В някои диалекти на късния индоевропейски праезик, предимно източни, сред които и тези, от които произлиза праславянски, се наблюдава тенденция за възникване на особен позиционен вариант: s > ch > ś след гласните i и u, след съгласните k и r и при наличие на гласна след s:

Индоевропейски Праславянски
isV ьsV, ěsV
usV ъsV, ysV
ksV ksV
rsV rsV

Например: индоевропейски *mais-, санскрит *mesah, авестийски *maeša, литовски maišas, праславянски *měchъ (мях).

Проф. Иван Леков смята, че по-важни са постпозиционните условия, т.е. наличието на гласна след s, докато без гласна след s не се извършва промяна: bychomъ, bychъ, но byste. Проф. Леков смята още, че не е ясен въпросът, дали развитието на s > ch в праславянски не е преминало през междинен етап s > š >ch. Привържениците на тезата за съществуване на балтославянска езикова общност подкрепят такова становище, тъй като в балтийските езици тази промяна се наблюдава като s > š.

Предполага се, че в ранния индоевропейски праезик съществуват т.нар. ларингали, чийто характер е неизяснен. Остатъци от тях се срещат в арменския. Изчезването на ларингалите се отразява на интонацията и дължината на гласните: напр. пред гласна ларинглаът изчезва или без компенсация или само с промяна на тембъра на гласната, а след гласна ларингалът се компенсира с удължаването ѝ. Това е едно от обясненията на появата на дълги гласни в индоевропейския праезик.

Фердинанд дьо Сосюр предлага през 1879 г. ларингалния модел на фонетичната система н а индоевропейския праезик. Той се състои в следното:

  • Съществуват три фонетични елемента: H1, H2 и H3.
  • При непосредствено съседство с гласна e тези елементи изпадат, като водят до промени:
H1e > e H1o > o eH1 > ē oH1 > ō H1ē > ē H1ō > ō
H2e > a H2o > o eH2 > ā oH2 > ō H2ē > ā H2ō > ō
H3e > o H3o > o eH3 > ō oH3 > ō H3ē > ō H3ō > ō
  • При нулева степен на гласната e ларингалите се вокализират в една и съща гласна или по аналогия на други корени (в санскрит *i, в праславянски *o, в гръцки и латински *a).

Предимства на ларингалния модел пред модела на младограматиците

[редактиране | редактиране на кода]
  • Няма разлика между моноконсонантни (с една съгласна) и биконсонантни (с две съгласни) корени: *dheH1-, *steH2-, *deH3-; *H1es-, *H2eg’-, *H3oku-
  • Гласната e е основна, o е нейна степен, а a е получена от нея и ларингал (H2e > a, H2ē > ā, eH2 > ā).
  • Има само едно степенуване на гласни: e : o.

Най-съществени промени в индоевропейската консонантна система

[редактиране | редактиране на кода]

В отделните индоевропейски диалекти, от които произлизат езиковите клонове, вследствие изчезването на ларингалите се систематизира и преустройва системата на експлозивните съгласни. В праславянски, който произлиза от сатем диалекти, в системата на експлозивните съгласни се опростява корелацията придихателни : непридихателни, като звучните и беззвучните придихателни експлозивни се сливат с непридихателните. Основно противопоставяне остава звучни : беззвучни.

След настъпилите промени в късния индоевропейски, системата на шумовите съгласни в праславянски е:

експлозивни фрикативни
лабиални b p
зъбни и преднонебни d t z s
веларни (заднонебни) g k ch

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979)
  • Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С. 1986
  • Иван Гълъбов, Старобългарски език с увод в славянското езикознание, С. 1980