Интерлингва
| Интерлингва Interlingua | |
| /inteɾˈliŋɡwa/ | |
| Говорещи | 1500 |
|---|---|
| Писменост | латиница |
| Създател | Международна асоциация за спомагателни езици |
| Употреба | научна регистрация на международната лексика; международен спомагателен език |
| Цел | международен спомагателен език |
| Основа | английски, френски, италиански, португалски и испански. |
| Ранглиста | не е в топ 100 |
| Систематизация по Етнолог | |
 Изкуствени  Интерлингва | |
| Официално положение | |
| Регулатор | няма |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | ia |
| ISO 639-2 | ina |
| ISO 639-3 | ina |
| Интерлингва в Общомедия | |
Интерлингва (Interlingua) – международен спомагателен език, разработен в периода 1936-1951 г. от Международната асоциация за помощни езици (IALA) под ръководството на Александър Гоуда. Интерлингва IALA — това е резултатът от работата на голям екип от европейски и американски учени-лингвисти. Речниковият състав на езика интерлингва включва в себе си думи с латински корени, както и международна лексика, взета от италиански, испански, португалски, френски, английски, немски и руски език.
Тъй като в езика интерлингва не се създават изкуствено корени на думи, както в много други изкуствени езици, а се ползват наистина съществуващите индоевропейски корени, интерлингва може да бъде разбран от голям брой хора по целия свят, особено от ползващите романски езици. Въпреки това, много малко хора днес употребяват интерлингва. В това отношение този език до голяма степен отстъпва място на международния език есперанто.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Годе е имал много ограничено разбиране за възможните или желаните области на приложение на интерлингва. Наследството му се състои само от няколкостотин резюмета на научни статии от 50-те и 60-те години на ХХ век, написани на интерлингва, и две малки колекции от разкази... без особена литературна стойност. Първите произведения, написани на интерлингва, са били учебници за изучаване на езика, като Interlingua–English Dictionary и A Brief Grammar of Interlingua for Readers, и двете публикувани през 1954 година. Същата година излиза Interlingua a Prime Vista, а година по-късно – Interlingua: A Grammar of the International Language, написана от Годе и Блеър.
Още през 1960 г. Ерик Алстрьом започва да превежда и редактира книжки с художествена литература в своята поредица Scriptores scandinave in INTERLINGUA: Episodio con perspectiva (Харалд Хердал, 1960), Un desertor (Бо Бергман, 1961) и Le nove vestimentos del imperator (Ханс Кристиан Андерсен, 1961).
Един от най-продуктивните автори на интерлингва е бил шведът Свен Колберг (1919–2003). Първата му публикация на интерлингва, Alicubi-Alterubi, е книжка с 18 оригинални стихотворения. Същата година той публикува Cunate tu es a mi mar, книга със 100 преведени стихотворения от езици по цял свят и от различни епохи. Други произведения на същия автор включват Inter le stellas (1975), Le prince e altere sonetos (1977), Lilios, Robores (1979), Prosa (1980) и Versos grec (1987).
През 70-те години Кароло Саликто публикува Volo asymptotic (1970), сборник с оригинални стихотворения и два превода. Celestina le gallina del vicina и Hannibalo le gallo del vicino излизат през 1971 г. Седем приказки от Ханс Кристиан Андерсен са преведени през 1975 г. Също през това десетилетие Александър Годе публикува Un dozena de breve contos (1975), а Свен Колберг превежда вече споменатото Inter le stellas, творба на Каземир Уишлейс.
Александър Годе публикува Dece Contos през 1983 г.
През 90-те години се появяват множество преводи, включително Le familia del antiquario на Карло Голдони, преведена през 1993 г., и Le Albergatrice от същия автор, преведена две години по-късно. Други преводи от този период включват Contos e historias на Ханс Кристиан Андерсен (преведена през 1995 г.) и Le pelegrinage de Christiano на Джон Бъниън (1994 г.).
Висенте Косталаго публикува оригиналната новела Juliade през 2022 г., последвана от Poemas също през същата година. Kilglan, друго произведение на същия автор, излиза през 2023 г.
В брой 46 на списание Posta Mundi от март 2025 г., Едуардо Ортега, известен още като Le Canario Interlinguista, публикува Sonetto del depression („Сонет на депресията“), а там се появява и Ad su prude dama („Към своя срамежлива дама“) от Андрю Марвел, в превод на Мартин Лавале, който също така превежда Le Albatros („Албатросът“) от Шарл Бодлер.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Alexander Gode, Hugh Blair A Grammar of Interligua Архив на оригинала от 2007-02-19 в Wayback Machine.
- Alexander Gode Interlingua-English: A Dictionary of the International Language Архив на оригинала от 2007-12-27 в Wayback Machine.
- British Interlingua Society – Interlingua Institute Concise English Dictionary Interlingua