Интерлингва
| Интерлингва Interlingua | |
| /inteɾˈliŋɡwa/ | |
| Говорещи | 1500 |
|---|---|
| Писменост | латиница |
| Създател | Международна асоциация за спомагателни езици |
| Употреба | научна регистрация на международната лексика; международен спомагателен език |
| Цел | международен спомагателен език |
| Основа | английски, френски, италиански, португалски и испански. |
| Ранглиста | не е в топ 100 |
| Систематизация по Етнолог | |
 Изкуствени  Интерлингва | |
| Официално положение | |
| Регулатор | няма |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | ia |
| ISO 639-2 | ina |
| ISO 639-3 | ina |
| Интерлингва в Общомедия | |
Интерлингва (Interlingua) – международен спомагателен език, разработен в периода 1936-1951 г. от Международната асоциация за помощни езици (IALA) под ръководството на Александър Гоуда. Интерлингва IALA — това е резултатът от работата на голям екип от европейски и американски учени-лингвисти. Речниковият състав на езика интерлингва включва в себе си думи с латински корени, както и международна лексика, взета от италиански, испански, португалски, френски, английски, немски и руски език.
Тъй като в езика интерлингва не се създават изкуствено корени на думи, както в много други изкуствени езици, а се ползват наистина съществуващите индоевропейски корени, интерлингва може да бъде разбран от голям брой хора по целия свят, особено от ползващите романски езици. Въпреки това, много малко хора днес употребяват интерлингва. В това отношение този език до голяма степен отстъпва място на международния език есперанто.
История
[редактиране | редактиране на кода]
След Първата световна война има засилен интерес към идеята за международен спомагателен език. Много лингвисти, предприемачи и учени се интересуват от разработването на оптимален спомагателен език. С тяхна подкрепа през 1924 г. е сформирана International Auxiliary Language Association (IALA) с финансирането на Алис Вандербилт Морис, за да проучи този въпрос. Накрая, след неуспеха да се постигнат компромиси между съществуващите международни спомагателни езици, IALA решава да създаде свой собствен спомагателен език, използвайки научни принципи. Идеята не е била да се измисли спомагателен език, а да се извлече неговият речник от общите международни думи сред основните езици на Европа и той да се стандартизира. Както се казваше: „Не е необходимо да се измисля спомагателен език. Необходимо е само той да бъде извлечен.“
Изследователската дейност по разработката започва през 1936 г. в Ливърпул, Англия, но поради заплахата от война IALA премества своите изследователски операции в Ню Йорк през 1939 г. под ръководството на Е. Кларк Стилман. През същата година той събира екип от лингвисти, които да извършат работата. През 1943 г. Е. Кларк Стилман и неговият асистент д-р Александър Годе завършват наръчника „Interlinguistic Standardization“, който описва тяхната концепция за начина на извличане на думи от езиците, за които вярват, че съдържат най-голяма концентрация на международни думи: английски, френски, италиански и испански/португалски.
Работата продължава по време на Втората световна война, но Стилман напуска IALA през 1943 г., за да служи в правителството на Съединените щати. Д-р Годе става временен директор по изследванията. През 1945 г. Общ доклад на IALA разкрива, че екипът е създал речник от над 20 000 международни думи.
Междувременно са предприети изследвания и експерименти за проучване на няколко варианта на международния спомагателен език, използвайки международния речник. Тези варианти са:
- Натуралистичен вариант, напълно прототипен.
- Вариант с минимална регуларизация и схематизация.
- Вариант с междинна регуларизация.
През 1946 г. известният френски лингвист д-р Андре Мартине е нает като директор по изследванията, за да създаде речник и окончателна форма на спомагателния език. Мартине провежда проучване на общественото мнение относно формата на спомагателния език и резултатите показват, че език между напълно натуралистичния вариант и минимално регулирания вариант би бил предпочетен от най-голям брой хора.
В края на 1948 г. д-р Александър Годе поема крайната отговорност за съставянето на речник на спомагателния език, когато д-р Мартине се завръща в академичните среди в Колумбийския университет. Алис В. Морис, която е била основната движеща сила и финансист на IALA, умира през август 1950 г., когато окончателната форма на речника е в процес на подготовка за печат.
Граматиката и речникът на Интерлингва са публикувани за първи път през 1951 г.
Д-р Годе със собствени средства публикува крайния продукт, речника „Interlingua-English Dictionary“ (IED) през 1951 г., с около 27 000 статии, чиито форми са междинни между формите на чисто прототипния вариант и варианта с минимална регуларизация и модернизация.
Александър Годе е един от основните поддръжници на това начинание. Той публикува резюме на граматиката, еднопосочен речник (от Интерлингва на английски) и уводна книга със заглавие „Interlingua a Prime Vista“.
Александър Годе и Хю Блеър, който е бил личен асистент на Алис В. Морис в нейните собствени изследвания върху спомагателните езици, публикуват по същото време „Interlingua Grammar“, която дава конкретна форма на международния език.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Годе е имал много ограничено разбиране за възможните или желаните области на приложение на интерлингва. Наследството му се състои само от няколкостотин резюмета на научни статии от 50-те и 60-те години на ХХ век, написани на интерлингва, и две малки колекции от разкази... без особена литературна стойност. Първите произведения, написани на интерлингва, са били учебници за изучаване на езика, като Interlingua–English Dictionary и A Brief Grammar of Interlingua for Readers, и двете публикувани през 1954 година. Същата година излиза Interlingua a Prime Vista, а година по-късно – Interlingua: A Grammar of the International Language, написана от Годе и Блеър.
Още през 1960 г. Ерик Алстрьом започва да превежда и редактира книжки с художествена литература в своята поредица Scriptores scandinave in INTERLINGUA: Episodio con perspectiva (Харалд Хердал, 1960), Un desertor (Бо Бергман, 1961) и Le nove vestimentos del imperator (Ханс Кристиан Андерсен, 1961).
Един от най-продуктивните автори на интерлингва е бил шведът Свен Колберг (1919–2003). Първата му публикация на интерлингва, Alicubi-Alterubi, е книжка с 18 оригинални стихотворения. Същата година той публикува Cunate tu es a mi mar, книга със 100 преведени стихотворения от езици по цял свят и от различни епохи. Други произведения на същия автор включват Inter le stellas (1975), Le prince e altere sonetos (1977), Lilios, Robores (1979), Prosa (1980) и Versos grec (1987).
През 70-те години Кароло Саликто публикува Volo asymptotic (1970), сборник с оригинални стихотворения и два превода. Celestina le gallina del vicina и Hannibalo le gallo del vicino излизат през 1971 г. Седем приказки от Ханс Кристиан Андерсен са преведени през 1975 г. Също през това десетилетие Александър Годе публикува Un dozena de breve contos (1975), а Свен Колберг превежда вече споменатото Inter le stellas, творба на Каземир Уишлейс.
Александър Годе публикува Dece Contos през 1983 г.
През 90-те години се появяват множество преводи, включително Le familia del antiquario на Карло Голдони, преведена през 1993 г., и Le Albergatrice от същия автор, преведена две години по-късно. Други преводи от този период включват Contos e historias на Ханс Кристиан Андерсен (преведена през 1995 г.) и Le pelegrinage de Christiano на Джон Бъниън (1994 г.).
Висенте Косталаго публикува оригиналната новела Juliade през 2022 г., последвана от Poemas също през същата година. Kilglan, друго произведение на същия автор, излиза през 2023 г.
В брой 46 на списание Posta Mundi от март 2025 г., Едуардо Ортега, известен още като Le Canario Interlinguista, публикува Sonetto del depression („Сонет на депресията“), а там се появява и Ad su prude dama („Към своя срамежлива дама“) от Андрю Марвел, в превод на Мартин Лавале, който също така превежда Le Albatros („Албатросът“) от Шарл Бодлер.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Alexander Gode, Hugh Blair A Grammar of Interligua Архив на оригинала от 2007-02-19 в Wayback Machine.
- Alexander Gode Interlingua-English: A Dictionary of the International Language Архив на оригинала от 2007-12-27 в Wayback Machine.
- British Interlingua Society – Interlingua Institute Concise English Dictionary Interlingua