Ирина Комнина (дъщеря на Андроник I Комнин)
| Ирина Комнина | |
| незаконна дъщеря на византийския император Андроник I Комнин | |
| Родена | |
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Андроник I Комнин |
| Майка | Теодора Комнина |
| Братя/сестри | Алексий Комнин Мануил Комнин Йоан Комнин Мария Комнина |
| Други роднини | Исак Комнин (дядо) Исак Комнин (дядо) |
Ирина Комнина (на гръцки: Eιρήνη Κομνηνή) е византийска принцеса, незаконна дъщеря на византийския император Андроник I Комнин.
Ирина е родена през 1171 г.[1] като незаконна дъщеря на Андроник Комнин, бъдещ император на Византия, и на бившата йерусалимска кралица и негова братовчедка Теодора Комнина. Според едно мнение, Ирина е родена в Харан, Сирия, където според хрониката на патриарх Михаил Сирийски Теодора родила първото си дете от Андроник.[2] Според гръцкият изследовател Константинос Варзос обаче Ирина е родена в Грузия.[1] През 1178/79 г. Ирина попада в Константинопол, след като тя, майка ѝ и брат ѝ Алексий са заловени от трапезундския дука Никифор Палеолог, който ги изпратил на императора.[1]
През 1182 г. бащата на Ирина отстранява от власт регентите на малолетния император Алексий II Комнин и застава начело на управлението, първоначално като съимператор, а от 1183 г. и като самовластен император, установявайки кървав режим на управление.
През октомври 1183 г. Андроник I Комнин решава да омъжи дванадесетгодишната Ирина за младия севастократор Алексий Комнин – незаконен син на император Мануил I Комнин от любовницата му Теодора.[3] Бракът им обаче бил неканоночен поради близкото родство между Ирина и Алексий и срещу него се обявил патриарх Теодосий I Ворадиот. Поради тази причина двамата са венчани, след като патриархът бил принуден да се отрече от престола си и бил заменен от Василий II Каматир, който веднага изпълнил желанието на Андроник I и дал разрешение за брака на дъщеря му.
През 1184 г. съпругът на Ирина е арестуван, ослепен и заточен по заповед на баща ѝ заради участието му в заговор срещу Андроник I. На дъщеря си императорът забранил да жали за предателя и я посъветвал да обърне любовта си към Алексий в истинска омраза.[4] Ирина обаче обичала съпруга си, не намерила сили да се отрече от любовта си и не се подчинала на заповедта на баща си: както подобавало, тя оплакала съдбата на Алексий и се явила пред баща си облечена в черно и с отрязани коси. Заради това Андроник I заповядал да я отстранят от погледа му и я лишил занапред от присъствието си.[4]
Ирина никога повече не видяла съпруга си – постригала се за монахиня и постъпила в манастир, където завършила дните си.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Varzos 1985, с. 537.
- ↑ Chronicle of Michael the Great, [188].
- ↑ Varzos 1984, с. 538.
- ↑ а б Varzos 1984, с. 539; Simpson 2021, с. 278.
- ↑ Varzos 1984, с. 539.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Chronicle of Michael the Great, Patriarch of the Syrians (translated by Robert Bedrosian), 2013, https://archive.org/details/ChronicleOfMichaelTheGreatPatriarchOfTheSyrians/page/1476/mode/1up
- ((en)) Jeffreys, M. et al (ed) (2016). Eirene, illegitimate daughter of Andronikos I (ID: Eirene 150). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/162814/
- Simpson, Alicia (2021). The imperial feminine in Niketas Choniates' History. – In: Vassiliki Vlyssidou (ed), Byzantine authors and their times, Research series 8. Athens: National Hellenic research foundation, Institute of historical research, Section of Byzantine research, 269-274, https://www.academia.edu/68434983/The_Imperial_Feminine_in_Niketas_Choniates_in_V_Vlyssidou_ed_Byzantine_Authors_and_their_Times_Athens_2021_267_284?auto=download
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784665, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf