Ирина Папанчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирина Папанчева
Родена 2 март 1975 г. (44 г.)
Професия писател, журналист, преводач, застъпник на правата на децата и хората с увреждания, консултант по европейска политика и застъпничество
Националност Флаг на България България
Активен период 2005 –
Уебсайт ipapancheva.com

Ирина Папанчева е съвременна писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ирина Папанчева е родена на 2 март 1975 г. в Бургас. Завършила е паралелка с литературен профил в СХEУ „Св. св. Кирил и Методий“ в родния си град, а по-късно и магистратура по славянска филология – Чешки език и литература в СУ "Климент Охридски" и Европейска интеграция и развитие – Европейска политика и социална интеграция в Свободния фламандски университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel).[1]

Работи като журналист, редактор, преводач, правозащитник.[2], консултант. Била е зам.кмет на Столичната община.[3]

Инициатор и дълги години председател на Сдружение за инициативи по заекването.

Живее и твори в Брюксел, Белгия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ирина Папанчева е автор на:

  • „Аз заеквам“ – детска книга, ИК Сиела, 2005 г.
  • „Почти интимно“ – повест, ИК Кронос, 2007 г.
  • „Анабел“ – роман, ИК Жанет 45, 2010 г.
  • „Перо от пеликан“ – роман, ИК „Жанет 45“, 2013 г.
  • "Тя, островът" – роман, КК "Труд", 2017 г.

Носител на награди и номинации: награда на участниците „Южна пролет – 2008“ за „Почти интимно“ (2008) и номинация за „Анабел“ в конкурса на Фондация „Елизабет Костова“ и издателство „Open Letter Books“ в Университета в Рочестър за Съвременен български роман (2014).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]