История на икономическата мисъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корица на Богатството на нациите на английски, от Адам Смит, 1776
Тома Аквински смятал, че покачването на цените в отговор на повишено търсене е форма на кражба.

Историята на икономическите учения възниква като концепция под въздействие на енциклопедизма по време на Просвещението в Абсолютистка Франция.

Възникване на концепцията[редактиране | edit source]

Възникването на класическата политическа икономия е дело на физиократите в Западна Европа - отначало в Англия, а после и във Франция.

Според Йозеф Шумпетер първата публикация по темата е на френския физиократ Пиер Самуел Дюпон дьо Немур през 1767/68 г. Главна роля в класическата политическа икономия изиграва Франсоа Кене, който се обявява в подкрепа на либералния модел в икономиката, т.е. за ненамеса на държавата в стопанския живот, инициативи и дела. Френските физиократи се обявяват в подкрепа на производствения капитал - в противоположност на финансовия. Според известния немски икономист Вернер Зомбарт (който по този въпрос е на същото мнение като Карл Маркс), евреите са измислили капитализма налагайки го като икономически и социален модел посредством Английската и най-вече Френската революция (виж и "Евреите и икономическия живот"). Според Зомбарт пуританския морал в Западна Европа е превърнат в извор на новата капиталистическа (либерална) етика, заменила християнската.

Зомбарт разделя теоретично капитала на производствен и финансов. За него начален тласък на капитализма дават ашкеназите, емигрирали от Полша в Англия в средата на 17 век, които създават по това време Лондонската борса и имат забележително присъствие в икономическия и политически живот на Англия от началото на 19 век (виж и Еврейски въпрос).

Общоприето е за родоначалник и класик на политическата икономия да се сочи Адам Смит с неговия капитален труд "Богатството на народите". От това време, т.е. след разпространението на тези идеи (по време и след т.нар. Велика френска революция) икономиката започва да се изучава като университетска дисциплина.

Икономическите разбирания през древността, Античността и Средновековието[редактиране | edit source]

ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ
Праистория
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
История
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Най-ранните появи на макроикономическите идеи се забелязват сред древните източни народи населяващи земите на плодородния полумесец - Древен Египет и Месопотамия, а по-сетне и в Индия и Китай.

Макроикономическите идеи намират развитие и в Древна Гърция след 9 и 8 век пр.н.е. Икономическата мисъл е представена в произведенията на видните древногръцки философи-енциклопедисти от 5 и 4 век пр.н.е. - Демокрит, Ксенофонт, Платон и Аристотел.

През 2 век пр.н.е. Римската република разгромява основния си съперник в западното средиземноморие - Картаген, утвърждавайки се постепенно като водеща сила в целия средиземноморски басейн, около който се върти размяната на стоки, т.е. търговията. По традиция още от времето на Александър Велики и поради липса на друга цивилизационна алтернатива като посока за инвазия, Древен Рим насочва своята външнополитическа експанзия на изток - към Персия и Индия. От времето на първия триумвират и по примера на Марк Лициний Крас след влизането на Помпей Велики в Светая Светих, се създава традиция в годините преди новата ера, римските завоевателни походи на легионите на изток да се финансират от храмовата съкровищница на Втория храм. Това усложнява и утежнява стопанското положение на източните провинции на Римската империя, където избуяват дрязги и спорове между основните етноси - гърци и евреи (виж и елинизъм, елинистичен юдаизъм и антиюдейски гръцки погроми).

Античният средиземноморски свят наследява от древността широко практикуваното и разпространено робство. Древен Рим в началото на нашата ера се утвърждава като най-могъщата държава в античния свят, като Средиземно море по което протичат основните търговски потоци се превръща във вътрешно море за империята. Размяната акумулира стопански процеси довели до разпространение на лихварството свързано с високия риск при презморската търговия. Въпреки това, по традиция, основа на римската икономика си останало земеделието и свързаното с него конническо съсловие. Другият водещ икономически отрасъл на римската икономика било строителството - обществени сгради, римски пътища, акведукти и т.н. В този смисъл настъпилия с началото на нашата ера цивилизационен юдейско-римски конфликт имал и икономическа основа и измерение, изразяващо се във философията, разбирането и виждането за обществен просперитет и бъдещо социално-икономическо развитие. Според римляните парите сами по себе си не са производителна сила, и стремежът към трупането и събирането им на едно място от садукейската еврейска храмова върхушка толерирана от римската такава за да се финансират римските завоевателни походи на изток (в случая в Йерусалимския храм) е контрапродуктивно най-вече от икономическа гледна точка. Най-видните представители на римската икономическа мисъл от този период са Катон, Варон и Цицерон. Към началото на новата ера, под въздействие на изострените противоречия в римското общество и на стопанска основа се появяват учения критикуващи наследената от римляните особено в източните римски провинции робовладелската система. Виден представител на това обществено течение е Луций Аней Сенека. Най-видния стоик противопоствяйки се на робството изтъква, че по рождение всички хора са равни, а неравенството е резултат на обществено-икономическите условия. Това проправя пътя на християнството с неговата етика, белязали нравствената и стопанска философия на средновековието до революционния период на съвременността.

Същински икономически школи[редактиране | edit source]

Меркантилизъм[редактиране | edit source]

Школата на меркантилизма възниква през 16 и 17 век в Англия и е в основата на прехода от феодална към т.нар. капиталистическа социално-икономическа система, изградила се под въздействието на идеите на Английската революция (виж и Венецианският търговец).

Политикономия[редактиране | edit source]

Политическата икономия се заражда от теоретичните постановки на Уилям Пети, намирайки благодатна концептуална почва в разработките на Адам Смит и Дейвид Рикардо.

Икономически романтизъм[редактиране | edit source]

Разочарованието от либерализма в Западна Европа, намира идеен израз в школата на икономическия романтизъм, чийто най-виден представител е френския учен Симон де Сисмонди.

Историческа икономическа школа[редактиране | edit source]

Особения път на Германия в съчетание с бързата й индустриализация и стопанско развитие ражда водещата икономическа школа в края на 19 и първата половина на 20 век - историческата. Тя води на макроикономическо и идейно ниво геополитическия сблъсък довел до световните войни през първата половина на 20 век.

Марксизъм[редактиране | edit source]

През 20 век в резултат от Октомврийската революция в Евроазийския регион се налага като социално-икономически модел марксизма в неговия лениниски вариант.

Кейнсианство[редактиране | edit source]

Голямата депресия и кризата на либерализма довеждат до радикално преразглеждане на класическите постулати на възникналите през 18 век съвременни икономически учения. Основната заслуга за това е на Джон Мейнард Кейнс (виж и неокейнсианство).

Съвременни геополитически измерения от икономическите учения[редактиране | edit source]

От 9 ноември 1989 г. "Портата на света" между изтока и запада е отново отворена

С падането на Берлинската стена, държавите от бившия социалистически лагер се ориентират или към неолибералния англо-американски социално-икономически модел или към водещия евроцентристки европейски социално-икономически модел. Русия пък традиционно следва пътя на силно държавно присъствие и регулация в икономиката си, а посткомунистически Китай в края на 20 и началото на 21 век бележи един от най-значимите и продължителни икономически растежи в световната история.

След провала на т.нар. социалистически икономически модел на развитие (според някои икономисти по съществото си представлява държавен капитализъм), като цяло макроикономическия, следва идеологическия класически сбласък на ниво геополитика - между класическия консерватизъм отпреди революционните промени в света и либерализма на новото време (виж и Голямата игра).

Източници[редактиране | edit source]

  • ((ru)) История экономических учений: Учебник для экономических специальностей вузов/Рындина М. Н., Василевский Е. Г., Голосов. В. В. и др. — М.: Высш. школа, 1983 г. — 559 с.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]