Йероним Стебницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йероним Стебницки
Иероним Стебницкий
руски изследовател
Генерал-лейтенант Стебницкий И.И..jpg
Роден
Волинска губерния, Руска империя
Починал
10 февруари 1897 г. (64 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Геодезия

Йероним Иванович Стебницки (на руски: Иероним Иванович Стебницкий) (30 септември (12 октомври) 1832 – 29 януари (10 февруари) 1897) е руски военен топограф, геодезист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в дворянско семейство във Волинска губерния. През 1852 завършва Института за пътни инженери. През 1855 постъпва в геодезическия отдел на Николаевската академия към Генералния щаб, а след това – в астрономическа обсерватория в Пулково. През 1858 е прехвърлен на работа в Генералния щаб. от 1860 до 1867 е помощник-началник по триангулацията на Северен Кавказ, като голяма част от дейностите са извършени лично от него. Картирани и координирани са всички главни върхове в Кавказ и съставя образцово описание на проведената триангулация.

През 1867 е назначен за началник на Кавказкия военно-топографски отдел и провежда редица астрономически и хипсометрически определения в Закадпийската област, Мала Азия и Персия. През ноември и декември 1870 изследва и картира възвишенията Голям (1880 м) и Малък Балхан (779 м) в Западен Туркменистан, а на югоизток от тях – хребета Кюрендаг (968 м), явяващ се северозападната част на планината Копетдаг. През 1872 картира повече от 300 км пресъхващата и непостоянна река Узбой, от „устието“ ѝ до 57º и.д. и пустинята Чилмамедкум (между Красноводското плато на запад и Узбой на изток). След това пресича пустинята Каракум до Кизил Арват (Сердар, 38°59′ с. ш. 56°17′ и. д. / 38.983333° с. ш. 56.283333° и. д.) и картира около 100 км от северния склон на Копетдаг. Връща се обратно в Кизил Арват, пресича западните части на Копетдаг и достига до река Атрек. Спуска се по нея до устието ѝ (669 км) и покрай левия ѝ бряг, на 37°40′ с. ш. 55°20′ и. д. / 37.666667° с. ш. 55.333333° и. д. открива хребета Гекчедаг (817 м). По време на цялата 1872 с топографска маршрутна снимка са покрити 3200 км, от които 1700 км по съвършено неизвестни за европейците пътища.

По-късно Стебницики се занимава с разрешението на трудни задачи от висшата геодезия и написва труда „Об отклонении отвесных линий притяжением Кавказских гор“, за който е удостоен със званието член-кореспондент на Руската академия на науките и Константиновски медал от Имперското Руско географско дружество.

През 1885 Стебницки е назначен за началник на Военно-топографския отдел към Генералния щаб, където под негово ръководство е извършена сериозна работа по обработката и публикуването на обширните трудове на руските геодезисти по измерването на дъгата от меридиана между 52° и 47° 30' с.ш. и е обнародван каталог с нивелачни ходове. На тази база са и други негови трудове „Наблюдениях над качанием поворотных маятников, произведенных в Тифлисе“ и „О наблюдениях над качанием маятников, произведенных в английской Индии для определения ускорения силы тяжести“. От 1887 е председател на отдела по математическа география в Руското географско дружество, а от 1889 – вицепрезидент на дружеството и председател на комисията по изучаване разпределението на силата на тежестта в Русия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]