Яким Маленков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йоаким Маленков)
Яким Маленков
български учител
Роден
Починал
Гробът на Наум Якимов Маленков в двора на „Света Богородица Каменско

Йоаким (Яким) Маленков е български просветен деятел, деец на Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маленков е роден в махалата Месокастро на град Охрид, тогава в Османската империя. Принадлежи към рода Маленкови, племенник е на Стефан Гюрчев. Започва работа като помощник учител на гърка Кирияк, като след напускането му оглавява охридското училище (1868 - 1872), но за кратко е заточен по донос на охридския гръцки митрополит.[1] По-късно приема свещенически сан.[2]

На 3 април 1861 година Яким Маленков пише на Георги Раковски:

Без­крайно се благодарихме, като узнахме за пламъка, който носите в душата си за нашия народ и за нашия бащин език. Записахме името ти в черковната кондика, за да се споменава във вечни време­на.[3]

След избухването на Руско-турската война в 1877 година отец Яким Маленков заедно с бившия председател на охридската българска община поп Анастас Гаврилов и още 11 видни охридски българи е арестуван и лежи няколко месеца в затворите в Охрид, Битоля и Солун по обвинение, че служи по славянски, и че в църковните му книги се споменва името на руския император.[4]

Синът му Наум Якимов Маленков също е свещеник.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 389.
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 83.
  3. Македонският въпрос. Историко-политическа справка. Институт за история при БАН, София, 1968, стр. 26 - 27.
  4. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 278 - 280.