Яким Маленков
| Яким Маленков | |
| български учител | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 февруари 1964 г.
|
Йоаким (Яким) Маленков е български просветен деятел, деец на Българското възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Маленков е роден в махалата Месокастро на град Охрид, тогава в Османската империя. Принадлежи към рода Маленкови, племенник е на Стефан Гюрчев. Започва работа като помощник учител на гърка Кирияк, като след напускането му оглавява охридското училище (1868 - 1872), но за кратко е заточен по донос на охридския гръцки митрополит.[1] По-късно приема свещенически сан.[2]
На 3 април 1861 година Яким Маленков пише на Георги Раковски:
| „ | Безкрайно се благодарихме, като узнахме за пламъка, който носите в душата си за нашия народ и за нашия бащин език. Записахме името ти в черковната кондика, за да се споменава във вечни времена.[3] | “ |
След избухването на Руско-турската война в 1877 година отец Яким Маленков заедно с бившия председател на охридската българска община поп Анастас Гаврилов и още 11 видни охридски българи е арестуван и лежи няколко месеца в затворите в Охрид, Битоля и Солун по обвинение, че служи по славянски, и че в църковните му книги се споменва името на руския император.[4]
Синът му Наум Якимов Маленков също е свещеник.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 389.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 83.
- ↑ Македонският въпрос. Историко-политическа справка. Институт за история при БАН, София, 1968, стр. 26 - 27.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 278 - 280.
