Йоан Гавала
| Йоан Гавала Ἰωάννης Γαβαλᾶς | |
| византийски аристократ | |
 | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | след 1250 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Лъв Гавала |
Йоан Гавала, срещан и като Йоан Габалас (на гръцки: Ἰωάννης Γαβαλᾶς), е византийски аристократ от средата на XIII век – самостоятелен управител на остров Родос през 1240-те и велик дука на Никейската империя. През 1248 г. Родос е завладян от генуезците, след което Йоан Гавала се обръща за помощ към никейския император, който изпраща срещу генуезците военна експедиция начело с пинкерний Йоан Кантакузин. Никейците успяват да завладеят Родос и го присъединяват към владенията си, без да възстановят властта на Йоан Гавала над острова.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Семейство Гавала са стар византийски аристократичен род, който се появява в изворите през първата половина на X век, когато император Роман Лакапин жени сина си Стефан за Анна Гавала.[1] Гавала са второразредни аристократи, но въпреки това през XI и XII век техни представители успяват да заемат няколко висши светски и църковни длъжности.[2]
Към 1203 г. Гавала установяват властта си над остров Родос и съседните му, възползвайки се от отслабването на централната власт в Константинопол. Вероятно това прави братът на Йоан – Лъв Гавала, или някой неизвестен техен родственик. Йоан Гавала наследява брат си Лъв, който умира в началото на 1240-те години. За разлика от Лъв, който упражнявал властта си като самостоятелен владетел и дори сключвал договори от свое име, Йоан Гавала управлява като васал на Никейската империя. Освен това, докато Лъв Гавала се ползвал с титлата кесар и управлявал няколко острови освен Родос, Йоан Гавал е засвидетелстван единствено като Господар на Родос.[3] В едно писмо на кипърския крал Анри I дьо Лузинян, което се съхранява във Ватиканската библиотека, Йоан Гавала е споменат с титлите севаст и велик дука, които получил от никейския император. Освен това писмото на кипърския крал загатва, че Йоан Гавала бил роднина на императора по сватовство – вероятно чрез брак за някоя представителка на семейство Ватаци, който най-вероятно е бил сключен още приживе на Лъв Гавала.[4]
За управлението на Йоан Гавала не се знае почти нищо, освен че през 1248 г. генеузекият флот изненадващо успял да завладее остров Родос, докато Йоан придружавал никейската войска в една експедиция срещу Латинската империя в Никомедия. Една никейска експедиция начело с пинкерния Кантакузин успяла да отвоюва острова от Генуа в кампания, продължила вероятно до 1250 г.[5] След 1250 г. обаче на властта на семейство Гавала в Родос е поставен окончателен край и островът е превърнат в никейска провинция.[3]
Подобно на брат си и Йоан Гавала също е отсичал свои аниконични монети с неизвестен номинал и стойност. Върху тях Йоан е споменат с името си +ΙW[ΑΝΝΗC] Ο ΓΑΒΑΛΑC (Йоан Гавала) и титлата Ο ΑVΘΕΝΤΗC ΤΗC ΡΟΔΟV (Господарят на Родос). Според Алексис Савидас липсата на формулата Ο ΔΟVΛΟC ΤΟV ΒΑCΙΛΕ[ΩC] (слуга на императора) върху монетите на Йоан Гавала, която пък се среща върху монетите на брат му Лъв, е забележителна, като се вземе предвид, че в сравнение с последния Йоан Гавала се е намирал в много по-подчинена позиция по отношение на никейския император.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cheynet 1996, с. 150 – 151, N° 214.
- ↑ Cheynet 1996, с. 150 – 151, Note no. 477.
- ↑ а б Hendy 1999b, с. 648 – 649.
- ↑ Savvides 1990, с. 186.
- ↑ Hendy 1999a, с. 116–118; Savvides 1990, с. 187–196.
- ↑ Savvides 1990, с. 187.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude (1996). Pratique de la révolte. Pouvoir et Contestations à Byzance (963–1210) (online) (Nouvelle édition [en ligne]). Paris: Publications de la Sorbonne, doi:10.4000/books.psorbonne.3837, ISBN 978-2-85944-168-5, chapter DOI:10.4000/books.psorbonne.3844, https://books.openedition.org/psorbonne/3844#bodyftn477
- Hendy, Michael F. (1999a). Catalogue of the Byzantine Coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection, Volume 4: Alexius I to Michael VIII, 1081–1261 – Part 1: Alexius I to Alexius V (1081–1204). Washington, District of Columbia: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, ISBN 0-88402-233-1
- Hendy, Michael F. (1999b). Catalogue of the Byzantine Coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection, Volume 4: Alexius I to Michael VIII, 1081–1261 – Part 2: The Emperors of Nicaea and Their Contemporaries (1204–1261). Washington, District of Columbia: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, ISBN 0-88402-233-1
- Macrides, Ruth (2007). George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford: Oxford University Press, ISBN 978-0-19-921067-1, https://books.google.com/books?id=v_0LdWboHXwC
- ((el)) Savvides, Alexis (1990). Η γενουατική κατάληψη της Ρόδου το 1248-1250 μ.Χ.. – Παρνασσός, 32, 183–199
- ((el)) Savvides, Alexis (1981). Ἡ Ῥóδoς καὶ ἡ Δυναστεία τῶν Γαβαλάδων τὴν Περίoδo 1204-1250 μ.Χ.. – Δελτίoν τῆς Ἱστoρικῆς καὶ Ἐθνoγικῆς Ἐταιρείας τῆς Ἐλλάδoς, 24, 358–376
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John Gabalas в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |