Йозеф Рот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йозеф Рот
Joseph Roth
австрийски писател и журналист
Joseph Roth (1926).jpg
Роден
Починал
Погребан Франция

Националност  Австрия
Образование Виенски университет
Литература
Жанрове Сатира
Известни творби „Радецки марш“
Семейство
Майка Мария Грюбел
Съпруга Фридерике Райхлер

Подпис Joseph Roth Signature.jpg
Уебсайт www.josephroth.de
Йозеф Рот в Общомедия

Йозеф Рот (на немски: Joseph Roth) е австрийски белетрист, есеист и публицист, роден в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция в еврейско семейство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф Рот следва философия и германистика в Лемберг (днес Лвов) и Виена. През 1916 г. – в разгара на Първата световна война – Рот се записва доброволец в австро-унгарската армия и попада в руски плен. През 1918 г. става журналист във Виена и по-късно в Берлин, а през 1924 г. е редактор на „Франкфуртер цайтунг“. След възшествието на националсоциализма през 1933 г. книгите му са забранени и писателят емигрира през Австрия във Франция, където изпада в дълбоко отчаяние, става алкохолик и умира в Париж в приют за бездомници.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф Рот (вдясно) на езда със съпругата си (1925)
Първото издание на „Радецки марш“
(1932)

Романите и разказите на Йозеф Рот обрисуват в традицията на виенския социален роман бита на носталгични несретници и отхвърлени от обществото хора в старата Австро-Унгария и след нейната разруха, за да се откроят непреходните ценности в човешкия живот. По-важните му произведения са романите „Паяковата мрежа“ (1923), „Хотел Савой“ (1924), „Бунтът“ (1924), „Ципер и неговият баща“ (1928), „Иов“ (1930), сборникът с есета „Паноптикум“ (1930), романите „Радецки марш“ (1932), „Стоте дни“ (1936), „Изповед на един убиец“ (1936), „Капуцинската гробница“ (1938), „Приказка от хиляда и втората нощ“ (1939), сборникът с проза „Легенда за светия пияница“ (1939) и посмъртно издадените – новелата „Левиатан“ (1940) и романът от 1929 г. „Немият пророк“ (1965).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на писателя през 1987 г. е учредена наградата за международна публицистика Йозеф Рот.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Йозеф Рот край Париж
  • Радецки марш , Пловдив: Хр. Г. Данов, 1981, (Radetzkymarsch, 1932)
  • Гробницата на капуцините: избрани творби, София: Народна култура, 1986 (включва 11 повести и разкази: Гробницата на капуцините, Легенда за светия пияница, Отличникът, Април – история на една любов, Левиатан, Бюстът на императора, Триумф на красотата и др.)
  • Иов: романът на един обикновен човек, София: Фън Тези, 2011, ISBN 978-954-92445-5-7 (Hiob. Roman eines einfachen Mannes, 1930)
  • Barbara Erzählung, 1918
  • Das Spinnennetz, Roman, 1923
  • Hotel Savoy, Roman, 1924
  • Die Rebellion, Roman, 1924
  • Der blinde Spiegel. Ein kleiner Roman, 1925
  • Juden auf Wanderschaft, Essay, 1927
  • Die Flucht ohne Ende. Ein Bericht, Roman, 1927
  • Zipper und sein Vater, Roman, 1928
  • Rechts und links, Roman, 1929
  • Der stumme Prophet, Fragment, 1929
  • Briefe aus Deutschland, 1929
  • Panoptikum. Gestalten und Kulissen, 1930
  • Tarabas, ein Gast auf dieser Erde, 1934
  • Der Antichrist, Essay, 1934
Паметна плоча за Йозеф Рот в Берлин
  • Die hundert Tage, 1935
  • Beichte eines Mörders, erzählt in einer Nacht, Roman, 1936
  • Das falsche Gewicht. Die Geschichte eines Eichmeisters, 1937
  • Die Geschichte von der 1002. Nacht, Roman, 1939

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]