Йонас Авижюс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йонас Авижюс
Роден 16 май 1922 г.
Починал 7 юли 1999 г. (77 г.)
Вилнюс, Литва
Професия писател, политик, журналист
Националност Флаг на Латвия Латвия
Активен период 1948 – 1999
Жанр драма, детска литература, исторически роман, документалистика
Направление социалистически реализъм
Награди Орден за Отечествената война ІІ степен Орден Червено знаме на труда Орден „Дружба между народите“ Ленинска премия
Командорски орден на литовския велик княз Гедиминас, Литва
Съпруга Ирена Литвинаите (?-1999)

Йонас Авижюс (на литовски: Jonas Avyžius) е литовски съветски журналист, политик, драматург и писател на произведения в жанра драма, исторически роман, детска литература и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Йонас Авижюс е роден на 16 май 1922 г. в Медгитай, Ионишкски район, Литва, в селско семейство. Учи в държавната гимназия в Йонишкис. След като завършва шести клас се връща в родното си село. Там работи във фермата на родителите си и учи в частния институт Калбанеум.

В периода 1940 – 1941 г. работи като временен кореспондент на селския вестник в Шяуляй, а от 1941 г. е постоянен кореспондент в Каунас. По време на окупацията на Литва от германската армия през Втората световна война продължава да работи във фермата на родителите си. През 1944 г., с влизането на Съветската армия, участва в боевете в Курландия. На фронта се среща с поета Паулюс Ширвис. Демобилизиран е през лятото на 1945 г.

След войната е поканен от поета Едуардас Межелайтис на работа като инструктор в Централния комитет на ВЛКСМ. В периода 1945 – 1946 г. работи за радиокомитета като редактор за младежта, а в периода 1946 – 1947 г. е редактор на месечното списание „Jaunimo gretos“ (Младежки редове).

От 1948 г. е професионален писател, като дебютира със сборника разкази „Pirmosios vagos“ (Първите бразди). В повестта си „Palikimas“ (Наследство) изобразява началото на кооперативния живот в литовското село. На съветското село са посветени и повестта му „Garbė“ (Слава), пиесата „Baltieji gluosniai“ (Бели върби), сборника „Žmonės ir įvykiai“ (Хора и събития), романа „Kaimas kryžkelėje“ (Село на кръстопът), и др.

За едно от най-важните произведения на писателя се счита романът му „Когато домовете опустяваха“ от 1973 г., който представя представящ трагичните за литовската нация и държава години на Втората световна война и също толкова трудния следвоенен период. За него е удостоен в Ленинска награда. През 1976 г. романът е екранизиран в едноименния филм от Литовското филмово студио.

Романът му „Цветовете на хамелеона“ изобразява съветското градско общество с морално западащите номенклатурни кадри и конформистките представители на културните дейци.

Става член на КПСС през 1962 г. След закриването на партията не е член на друга партия. През 1996 г. е избран за член на Сейма като член на групата на консерваторите от Съюз на Отечеството и открива заседанието като най-възрастния депутат.

През 1976 г. е удостоен с Ленинска награда в областта на литературата, изкуството и архитектурата. През 1986 г. е удостоен с почетното звание „народен писател“ на Литовската ССР.

Занимава се активно с филателия, спортен риболов и пчеларство.

Йонас Авижюс умира на 7 юли 1999 г. във Вилнюс. Погребан е в почетния парцел на гробището „Антакалнис“ на Вилнюс.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Į stiklo kalną (1961)
  • Kaimas kryžkelėje (1966) – държавна награда на Литовска ССР
  • Sodybų tuštėjimo metas (1973)
    Когато домовете опустяваха, изд.: „Народна култура“, София (1975), прев. Иван Троянски
  • Šarkos gudrybė (1976) – с Брониус Леонавичиус
  • Kaimas kryžkelėje (1977)
  • Degimai (1984)
  • Chameleono spalvos (1985)
    Цветовете на хамелеона, изд.: „Народна култура“, София (1981), прев. Иван Троянски
  • Kaimas kryžkelėje; Degimai (1988)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Baltieji gluosniai (1954)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mažos pasakos (1969)
  • Aštuonetas iš Trepsės namų (1976) – повести
    Защо избягаха куклите, изд.: „Народна младеж“, София (1983), прев. Иван Троянски
  • Ožio daržas (1977)
  • Gėlė mažylė (1979)
  • Juodažvaigždis arkliukas (1990) – с Ирена Жвилиувиен

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Pirmosios vagos (1948)
  • Žmonės ir įvykiai (1954)
  • Žmogus lieka žmogum (1985) – разкази

Разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Palikimas (1949)
  • Garbė (1949)
  • Butkus keršytojas (1957)
  • Geležinis nykštukas (1962)
  • Didžiojo užutekio gyventojai (1963)
  • Melagėlio botagėlis (1970)
  • Bardo nuotykiai ir žygiai (1987)
  • Melagėlio pasakėlės (1990)
  • Toks nuostabus pasaulis (1997)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 Sodybų tuštėjimo metas

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jonas Avyžius“ в Уикипедия на литовски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Литва“         Портал „Литва