Йордан Крапчев
Йордан Крапчев | |
български просветен деец | |
Роден |
около 1865 г.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Йордан Мойсов Крапчев е български общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в големия български централномакедонски град Прилеп, тогава в Османската империя, около 1865 година.[2] Принадлежи към видния български род Крапчеви.[1] Преподава в Прилепското класно българско училище в 1884/1885 година.[3] Започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт в началото на 1888 година заедно с група свои другари е изключен от гимназията с група от 18-19 души. Привлечен от сръбската пропаганда заминава с изключените да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат бунт и са изключени, като емигрират в България.[4][2] В София става член на Младата македонска книжовна дружина.[5] Крапчев е директор на Пловдивската гимназия и училищен инспектор.[2][1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Мойсо Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Костадин Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Крапчев (1838 – 1915) | Васил Крапчев (1844 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Борис Крапчев (1870 – 1925) | Илия Крапчев | Данаил Крапчев (1880 – 1945) | Неша Станишева (1897 – 1983) | Йордан Крапчев (около 1865 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Васил Крапчев (1903 – 1979) | Любен Крапчев (1904 – 1992) | Невена Крапчева (1927 – 1998) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 378 (коментар и бележки).
- ↑ а б в Билярски, Цочо (съставител). Даме Груев: живот и дело (сборник), 2 част. София, Анико, 2005.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 124.
- ↑ Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 36.
- ↑ Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 37.