Йордан Кювлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Кювлиев
Роден
Починал
15 август 1910 г. (32 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Академия за изящни изкуства, Анверс, Белгия
Учители Жулиен Девринт
Направление живопис
„Кеят на Месемврия“, 1910 г.

Йордан Кювлиев е български художник, един от първите български маринисти, след Алексадър Мутафов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Кювлиев е роден на 23 октомври 1877 година в Сливен[1] в семейството на Тодор Кювлиев и Зоица Тотева[2]. През 1895 г., след завършване на Сливенската гимназия, по настояване на бащата си, съдружник в тъкачница за вълнени платове, младият Кювлиев заминава да следва строително инженерство в Гентския университет, Белгия, а през 1898 г. се премества в политехниката в Анверс.

В този период той посещава музеи и галерии, а в писмо до приятеля си Георги Гюлмезов[3] споделя: „Следвам политехниката. Скоро ще завърша и ще се върна в България инженер. Но това не ме радва. Моето място бе в Академията за изкуствата.“ В монографията си за художника проф. Борис Колев споменава, че още по време на инженерното си следване, Йордан Кювлиев е посещавал вечерни курсове при Академията в Гент (Ганд), но не посочва източник за тази информация.[2]

Скоро след смъртта на баща си, към когото се е чувствал задължен, през 1898 г. Кювлиев напуска Политехниката и се записва в Академията по изкуствата в Анверс, където до 1902 година учи живопис при Жулиан де Вринт.

След завръщането си в България през 1903 г. е назначен за учител по рисуване в Сливенската мъжка гимназия[4]. Построява си ателие и рисува в околностите на града (главно в Ново село) и по черноморския бряг.

По спомени на съвременниците му, Йордан Кювлиев е бил винаги елегантно облечен в „европейски“ костюм и мека шапка, с бастун и пенсне, висококултурен, общителен и духовит, собственик и шофьор на първия автомобил в Сливен. Художникът свири на цигулка, има богата библиотека, владее френски, немски, холандски и руски език.[2]

Йордан Кювлиев е бил толстоист и теософ. Според спомените на Панайот Георгиев, който като син на бедно и многочислено семейство, е живял в дома на Кювлиеви от 1908 г. до 1910 г., Йордан Кювлиев е водел „редовен, чист живот, обичаше чистотата и всичко хубаво. (Месо не ядеше, не пушеше и не пиеше никакви спиртни напитки). Мразеше и презираше лошите пороци. Той винаги ме учеше да бъда добър, честен, скромен и трудолюбив.“[2]

Йордан Кювлиев умира на 15 август 1910 година,[1] докато се опитва да помогне на давещ се в морето край Несебър.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В изданието на Народния археологически музей в София от 1933 г. „Петдесет години българско изкуство“ Андрей Протич определя Йордан Кювлиев като най-надеждният и най-способният от българските морски пейзажисти и допълва: „Той беше един от най-чистите, ясните и установени импресионисти. Получил солидно възпитание в този стил в Брюксел, той схващаше и предаваше морето и към него спадащите брегове, сгради, лодки и хора живописно, а не декоративно“[5].

Йордан Кювлиев рисува не само природата около Сливен, той е привлечен от черноморските брегове и специално от Несебър, където създава едни от най-значимите си произведения. Художникът работи и в областта на портрета, а също и на декоративното изкуство – изработва няколко декоративни платна за тогавашната Сметна палата в Бургас и декори за театъра в същия град. [2]

Критиката го определя като талантлив живописец, майстор на пейзажа, ерудиран и образован художник, защитник на академичните правила, но в същото време и новатор с импресионистична нагласа.[6] За неговата палитра са характерактерни сиво-зелените тонове, а охрата, златото и тъмночервеното са емблематични за картините му. Изразителните му, пластични и изпълнени с въздух и лекота пейзажите издават импресионистична нагласа.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Кювлиев участва със свои картини на Световното изложение в Сент Луиз в САЩ през 1904 г. През същата година той се присъединява към дружеството „Съвременно изкуство“ и качеството си на член на дружеството участва в X-тата международна изложба в Мюнхен през 1909 г.

След смъртта на художника, през 1940 г. в Сливен и през 1950 г. в София са организирани изложби с негови творби.

На 10 януари 2008 г. в залите на Националната художествена галерия, съвместно с художествената галерия „Димитър Добрович“, Сливен е открита изложба по повод 130 години от рождението на художника. В експозицията, са показани и картините от колекцията на СГХГ, а НХГ издава първия пълен каталог на запазеното художествено наследство на Йордан Кювлиев.[7]

Художествена галерия „Димитър Добрович“[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Добрович завещава на родния си град Сливен 14 от своите творби. С тях през 1905 г. Йордан Кювлиев урежда първата експозиция в библиотеката на читалище „Зора“ и поставя началото на музейното дело в града. Негово дело е завесата за читалищната сцена, нарисувана даром по картина на френския художник Роше-Гроз „Песента на музите събужда човешката душа“, която остава незавършена. Таванът на читалището е украсен с рисунки на пауни по проект на Йордан Кювлиев, той рисува и кориците на юбилейния сборник на читалището с мотиви от народното творчетсво.[2]

Именно това читалище, чиято сбирка до 30-те години на 20 век е художествен отдел към Исторически музей – Сливен, през 1965 г. получава статут на самостоятелен културен институт с официално наименование "Художествена галерия „Димитър Добрович“ и със самостоятелна сграда за постоянна експозиция.[8] В художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен се пази по-голямата част от творческото наследство на Йордан Кювлиев, дарени от майката на художника. 

На името на художника[редактиране | редактиране на кода]

„Йордан Кювлиев“ е улица в град Сливен, пресечка между булевардите „Цар Осободител“ и „Хаджи Димитър“. През 2015 г. там е поставена паметна каменна табела, изработена от сулптора Николай Султанов, също жител на улица „Йордан Кювлиев“.[9]

През 2010 г. е град Сливен е открита художествена галерия, именувана „Йордан Кювлиев“.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б 130-годишнината от рождението на художника Йордан Кювлиев отбелязват в Сливен. // infobulgaria.info. infobulgaria.info, 2007. Посетен на 15 юли 2011.
  2. а б в г д е Монография за Йордан Кювлиев от проф. Борис Колев, Издателство Български художник, София – 1956 г.
  3. През 1956 г., когато е издадена монографията на проф. Борис Колев, авторът отбелязва под линия, че Георги Гюлмезов пази писмата, писани от Кювлиев до него от Белгия.
  4. а б 130 години от рождението на художника Йордан Кювлиев. // vsekiden.com. vsekiden.com, 2008. Посетен на 15 юли 2011.
  5. „Петдесет години българско изкуство“, Андрей Протич, 1933 г., Държавна печатница
  6. infopleven.com Приказни пейзажи и портрети на Йордан Кювлиев гостуват на ХГ „Илия Бешков“. Посетен на 6 август 2017 г.
  7. Майсторът на пейзажа Йордан Кювлиев в НХГ. old.duma.bg, посетен на 6 август 2017 г.
  8. www.art-gallery.sliven.net
  9. Поставят паметна плоча на Йордан Кювлиев, dariknews.bg, посетен на 6 август 2017 г.
  10. Откриват нова художествена галерия в Сливен, dariknews.bg, посетен на 6 август 2017 г.