Димитър Добрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Добрович
български художник
Портрет на Добровичц в „Юбилеенъ сборникъ на Българското Народно Читалище „Зора“ въ Сливенъ 1860 – 1910 г.“ София, Придворна печатница, 1910
Портрет на Добровичц в „Юбилеенъ сборникъ на Българското Народно Читалище „Зора“ въ Сливенъ 1860 – 1910 г.“ София, Придворна печатница, 1910

Роден
1816 г.
Починал
2 март 1905 г. (89 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Стил Академизъм, реализъм
Академия Художествено техническо училище в Атина,
Римска художествена академия „Св. Лука“
Учители Пиер Бонерот, Рафаело Чеколи
Направление иконопис, живопис
Димитър Добрович в Общомедия

Димитър Георгиев Добрович е първият български художник с академично образование. Роден е в Сливен, твори през Възраждането.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Между 1834 и 1837 г. Добрович учи в гръцкото училище в Коручешме, Истанбул, където се сближава с Георги Сава Раковски и възприема революционните идеи в гимназията в Атина (1837 - 1840). Започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот, и продължава да учи в атинското Художествено техническо училище (на гръцки: Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών) (1842 - 1846), където негов преподавател е италианският художник Рафаело Чеколи. Започва да рисува портрети и става известен като Димитриос Добриадис (на гръцки: Δημήτριος Δομβριάδης).

През 1848 г. Добрович заминава за Рим и постъпва в тамошната Художествена академия „Св. Лука“ (на италиански: Accademia di San Luca). Още през същата година взема участие във въстанието на Джузепе Гарибалди и Джузепе Мадзини. Пет години по-късно се дипломира и така става първият български художник с академично образование.

Завръща се в България едва през 1893 г. Умира през 1905 г.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Още в младостта си Добрович се ориентира към портрета и битовата живопис.

„Портрет на момиче“, ок. 1850

Докато живее в Атина, рисува икони за гръцки църкви, а някои от запазените му творби от този период са:

Възгледите му на зрял художник се формират под влиянието на късния италиански романтизъм. Рисува сцени от ежедневието на италианския народ: картините „Предачка“, „Италианска селянка“, „Италианска селянка с делва на главата“, „Селска девойка с кози“ и др.

По-късно работи с маслени бои. Демонстрира интерес към реализма в изобразителното изкуство с картини като рисуваната от натура „Болно момиче“. В късните си години прави портрети на Георги Миркович, Георги Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър. При завръщането си в България през 1893 г. излага самостоятелна изложба с живописни платна и цветни стереофотографски копия на картини на италианските художници Гуидо Рени, Карло Долчи и др.

На името на Димитър Добрович е наречена художествената галерия в родния му град Сливен.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981 г.
  1. Портрет на гръцки владика, Димитър Добрович