Димитър Добрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Добрович
български художник
Портрет на Добрович в „Юбилеенъ сборникъ на Българското Народно Читалище „Зора“ въ Сливенъ 1860 – 1910 г.“ София, Придворна печатница, 1910
Портрет на Добрович в „Юбилеенъ сборникъ на Българското Народно Читалище „Зора“ въ Сливенъ 1860 – 1910 г.“ София, Придворна печатница, 1910

Роден
1816 г.
Починал
2 март 1905 г. (89 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Стил Академизъм, реализъм
Академия Художествено техническо училище в Атина,
Римска художествена академия „Св. Лука“
Учители Пиер Бонерот, Рафаело Чеколи
Направление иконопис, живопис
Димитър Добрович в Общомедия

Димитър Георгиев Добрович Пехливаноолу (на гръцки: Δημήτριος Δομβριάδης, Димитриос Домвриадис[1]) е първият български художник с академично образование. Твори през Възраждането.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Добрович е роден на през 1816 г. Сливен. [1]

Между 1833 и 1838 г. Добрович учи в гръцкото училище в Куручешме, Истанбул – Патриаршеската велика гръцка народна школа, известна като Куручешменската гимназия. Поради избухването на чумна епидемия напуска града. [1] В Куручешме се сближава с Георги Стойков Раковски и възприема революционните идеи.

От 1838 до 1848 г. живее в Атина[1], където учи в гимназията. Започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот и до 1845 г. продължава да учи в току-що създадената от крал Отон I Кралска художествена школа (на гръцки: Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών). Школата е преструктурирана в художествена академия и до 1848 г. учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Започва да рисува портрети, негови творби са откупени и са в колекцията на Националната пинакотека в Атина и става известен като Димитриос Добриадис (на гръцки: Δημήτριος Δομβριάδης). [1]

През 1848 г. Добрович заминава за Рим и постъпва в тамошната художествена академия „Св. Лука“ (на италиански: Accademia di San Luca). Там професори са му Томазо Минарди (1787 – 1871) и Филипо Агрикола (1795 – 1857). Участва в движения на студенти, последователи на Гарибалди. [1]

До 1892 г. живее в Рим. Картините му са повлияни от европейския романтизъм. Изработва своя „елеофотографска“ техника, която улеснява процеса на копирането и създава много копия. Творбите му от този период са подписани като Д. Добриадис и Д. Добровиц. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредничи в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали. Същевременно е признат лидер сред гръцките художници в Рим. [1]

През 1853 г. се дипломира и така става първият български художник с академично образование.

Завръща се в България през януари 1893 г., където се установява в Сливен. На 2 юли 1893 г. е открита негова изложба в сградата на Народното събрание. През 1894, 1897 и 1898 участва в художествените изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Умира на 2 март 1905 г. в Сливен. [1]

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Още в младостта си Добрович се ориентира към портрета и битовата живопис.

Докато живее в Атина, рисува икони за гръцки църкви, а някои от запазените му творби от този период са:

  • „Портрет на гръцки владика“ (1842 – 1843),[2]
  • „Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи“ (1842 – 1847, притежание на Националната галерия),
  • „Портрет на момиче“ (ок. 1850, в НГ),
  • „Портрет на църковния писател Евгениос Вулгарис“.

Възгледите му на зрял художник се формират под влиянието на късния италиански романтизъм. Рисува сцени от ежедневието на италианския народ: картините „Предачка“, „Италианска селянка“, „Италианска селянка с делва на главата“, „Селска девойка с кози“ и др.

По-късно работи с маслени бои. Демонстрира интерес към реализма в изобразителното изкуство с картини като рисуваната от натура „Болно момиче“. В късните си години прави портрети на Георги Миркович, Георги Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър. При завръщането си в България през 1893 г. излага самостоятелна изложба с живописни платна и цветни стереофотографски копия на картини на италианските художници Гуидо Рени, Карло Долчи и др.

На името на Димитър Добрович е наречена художествената галерия в родния му град Сливен.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от творбите на Добрович се намират в Националната галерия в София и в Художествената галерия на Сливен. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981 г.
  1. а б в г д е ж з и Романтикът Димитър Добрович, доц. д-р Ружа Маринска, Издателството на Нов български университет, София, 2016
  2. Портрет на гръцки владика, Димитър Добрович
[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Италия“         Портал „Италия    
  1. Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 5, 7, 54, 55, 62, 69, 70, автопортрет – 31