Димитър Добрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Добрович
български художник
Портрет на Добрович в „Юбилеенъ сборникъ на Българското Народно Читалище „Зора“ въ Сливенъ 1860 – 1910 г.“ София, Придворна печатница, 1910
Портрет на Добрович в „Юбилеенъ сборникъ на Българското Народно Читалище „Зора“ въ Сливенъ 1860 – 1910 г.“ София, Придворна печатница, 1910

Роден
1816 г.
Починал
2 март 1905 г. (89 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Стил Академизъм, реализъм
Академия Художествено техническо училище в Атина,
Римска художествена академия „Св. Лука“
Учители Пиер Бонерот, Рафаело Чеколи
Направление иконопис, живопис
Димитър Добрович в Общомедия

Димитър Георгиев Добрович (на гръцки: Δημήτριος Δομβριάδης, Димитриос Домвриадис[1]) е първият български художник с академично образование. Твори през Възраждането.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Добрович е роден на през 1816 г. Сливен. [1]

Между 1833 и 1838 г. Добрович учи в гръцкото училище в Коручешме, Истанбул – Патриаршеската велика гръцка народна школа, известна като Куручешменската гимназия. Поради избухването на чумна епидемия напуска града. [1] В Коручешме се сближава с Георги Сава Раковски и възприема революционните идеи.

От 1838 до 1848 г. живее в Атина[1], където от 1837 до 1840 г. учи в гимназията. Започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот и до 1845 г. продължава да учи в току-що създадената от крал Отон I Кралска художествена школа (на гръцки: Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών). Тогава школата е преструктурирана в художествена академия и до 1848 г. учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Започва да рисува портрети, негови творби са откупени и са в колекцията на Националната пинакотека в Атина и става известен като Димитриос Добриадис (на гръцки: Δημήτριος Δομβριάδης). [1]

През 1848 г. Добрович заминава за Рим и постъпва в тамошната художествена академия „Св. Лука“ (на италиански: Accademia di San Luca). Там професори са му Томазо Минарди (1787 – 1871) и Филипо Агрикола (1795 – 1857). През 1849 г. взема участие във въстанието на Джузепе Гарибалди и Джузепе Мадзини. [1]

До 1892 г. живее в Рим. Картините му са повлияни от европейския романтизъм. Изработва своя „елеофотографска“ техника, която улеснява процеса на копирането и създава много копия. Творбите му от този период са подписани като Д. Добриадис и Д. Добровиц. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредничи в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали. Същевременно е признат лидер сред гръцките художници в Рим. [1]

През 1853 г. се дипломира и така става първият български художник с академично образование.

Завръща се в България през януари 1893 г., където се установява в Сливен. На 2 юли 1893 г. е открита негова изложба в сградата на Народното събрание. През 1894, 1897 и 1898 участва в художествените изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Умира на 2 март 1905 г. в Сливен. [1]

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Още в младостта си Добрович се ориентира към портрета и битовата живопис.

Докато живее в Атина, рисува икони за гръцки църкви, а някои от запазените му творби от този период са:

Възгледите му на зрял художник се формират под влиянието на късния италиански романтизъм. Рисува сцени от ежедневието на италианския народ: картините „Предачка“, „Италианска селянка“, „Италианска селянка с делва на главата“, „Селска девойка с кози“ и др.

По-късно работи с маслени бои. Демонстрира интерес към реализма в изобразителното изкуство с картини като рисуваната от натура „Болно момиче“. В късните си години прави портрети на Георги Миркович, Георги Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър. При завръщането си в България през 1893 г. излага самостоятелна изложба с живописни платна и цветни стереофотографски копия на картини на италианските художници Гуидо Рени, Карло Долчи и др.

На името на Димитър Добрович е наречена художествената галерия в родния му град Сливен.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от творбите на Добрович се намират в Националната художествена галерия в София и в Художествената галерия на Сливен. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981 г.
  1. а б в г д е ж з и Романтикът Димитър Добрович, доц. д-р Ружа Маринска, Издателството на Нов български университет, София, 2016
  2. Портрет на гръцки владика, Димитър Добрович