Ангел Ангелов (културолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ангел Ангелов.

Ангел Ангелов
български изкуствовед и културолог
Роден
Научна дейност
Област Културология, изкуствознание
Образование Софийски университет
Учил при проф. Атанас Натев
Работил в Институт за литература при БАН
Институт за български език при БАН
Нов български университет
Югозападен университет

Проф. Ангел Валентинов Ангелов е български изкуствовед и културолог. Сфери на изследователски интерес: теория на европейската култура на ХІV-ХХ век и изследвания на визуалната култура в България и Европа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Ангелов е роден на 13 октомври 1955 г. във Враца. Син е на изследователя на модерната естетика, история и теория на изкуството проф. Валентин Ангелов.

Ангел Ангелов завършва „Българска филология“ с втора специалност „Руска филология“ в Софийския държавен университет (1977).[1] Аспирант по теория на литературата в Института за литература на БАН с научен ръководител проф. Атанас Натев (1981).[2] Кандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Традиция и литературно произведение. Методологически проблеми“ (1989). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Историчност на визуалния образ“ (2007).

Филолог специалист в Института за български език при БАН.[2] От 1990 г. е научен сътрудник I степен в Института за литература на БАН. Извънреден доцент по история и теория на културата (2000-2004) в Нов български университет в София. Професор по теория и история на културата във Факултета по изкуствата в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (2009).[1]

В периода 2011-2015 е ръководител на катедра „Културология“ на Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Основател (2015), а впоследствие и ръководител на преподавателски и докторантски семинар „Културните наследства“ към същата катедра. От 2016 г., е основател и председател на научноизследователския „Център за визуални изследвания и комуникации“, към Факултета по изкуства при ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Ангел Ангелов е гост лектор в Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа в София, в Universita per Stranieri, Перуджа, Италия, в Американския университет в Благоевград, и СУ „Св. Климент Охридски“.[1]

Хердеров стипендиант (1989-90) във Виенския университет; стипендиант на Културния отдел на италианското министерство на външните работи (1993; 1994); стипендиант в „Институт за фундаментални изследвания“, Васенаар, Холандия (ноември 2000-януари 2001). Специализант на Getty Summer Institute in Visual and Cultural Studies, Рочестър, Ню Йорк (юни-юли 1998); специализант (със стипендия „Якоб и Вилхелм Грим“) в Института за история на изкуството към Университета „Мартин Лутер“, Хале, Германия (1990-94); специализант в Унгария (2002; 2003).[1]

Превежда теоретични статии в областта на изкуството от английски, руски и немски езици, публикува в редица български и чуждестранни научни издания.[1]

Член на българската секция на Международната асоциация на критиците на изкуството със седалище в Париж (AICA). Член на „Колегиум Будапещ“ (октомври 2007-февруари 2008).[1]

От 2010 г. насетне Ангел Ангелов е сред критиците на публичните политики, провеждани в сферата на висшето образование в България[3], а през 2017 г. е сред инициаторите на Отворено писмо на български учени от социалните и хуманитарни науки срещу философията на и ефектите от Стратегията на развитие на висшето образование в Р. България за периода 2014-2020.[4]

Библиография [1] [2][редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

Редакторство и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • „Литература и култура“. София: Издателство на БАН, 1992 (съвместно с Иван Младенов и Симеон Хаджикосев)
  • „Общуване с текста“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993 (съвместно с Александър Кьосев)
  • Ханс Роберт Яус, „Исторически опит и литературна херменевтика“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998
  • Умберто Еко, „Как се пише дипломна работа“ (научна редакция; 1999)
  • Бруно Валтер, „Густав Малер“. Велико Търново: ПИК, 1999 (съст. и предговор)
  • Брой 2 (2000) на сп. „Кант“, посветен на 60-годишнината на проф. Богдан Богданов (съвместно с Орлин Тодоров)
  • „Следистории на изкуството“. София: Фондация Сфрагида, 2001 (съвместно с Ирина Генова)
  • „Разказвайки образа“ (2003, съвместно с Ирина Генова)

Публикации на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

  1. Joseph Beyus a Perugia. // Il Nuovo Giornale dei Poeti, novembre 1993, n. 11, p. 3.
  2. Il Barocco napoletano. Grandi mostre: a Vienna e a Napoli l`arte durante I vicere` austriaci. // Il Nuovo Giornale dei Poeti, aprile 1994, n. 4, Roma, р. 5.
  3. Sieg der Asthetik. Eine Phanomenologie der „sanften“ Revolution in Bulgarien. // Neue Literatur 1994, S. 82-96.
  4. Konkretne utopie. Projekty Christo. // Tygiel Kultury (misiencznik), nr. 4-6 (64-66) / 2001, s. 192-204.
  5. Roles – Desires - in the internet site of the 8th of March Group – www.cult.bg/ 8th of March
  6. Comics and Temple – in the internet magazine: ArtMargins.com (University of California, Santa Barbara), date: 20th of April 2002.
  7. Images – Transformation/ Disappearence. // Parol on line. Quaderni d'Arte e di epistemologia, Gennaio 2002 (www.unibo.it./parol).
  8. „Quella Roma onde Cristo e romano“: The Concern for Europe in the Works of Erich Auerbach. // Memory and Text, Еd. T. Dobrzynska, R. Kuncheva. Warszawa – Sofia, 2005, p. 15-30.
  9. (Without) Border's: Leo Spitzer's European Historical Semantics. // Images of the Other in Literary communication, Edited by: Radosvet Kolarov and Gyorgy Kalman. Budapest and Sofia, 2006, p. 177-187.
  10. Die Gestalten der „Weltgeschichte und der heiligen Historie“ in „Franzosische Maler“ von Heinrich Heine. – В: Слова и образы. Иконичность текста / Words and Images. Iconicity of the Text. Редакторы Тереса Добжыньска, Рая Кунчева. Editors Teresa Dobzynska, Raya Kuncheva, София/Sofia, 2008 (издателски център „Боян Пенев“/publishing house „Boyan Penev“), S. 270 – 290
  11. Erich Auerbach’s „European Philology“. – Divinatio. Studia culturologica series. vol. 28, autumn – winter 2008. Philosophising in Exile, p. 51-86.
  12. Images de transformation / disparition – Rue Descartes, n° 64: La metamorphose. Sous la responsabilite de Boyan Manchev, p. 105-109.
  13. Природата в София – асоциална пустош / Nature in Sofia: an Asocial Waste Land. – В: Interface Sofia / Интерфейс София. Съставител Александър Кьосев. Визуален семинар / Visual Seminar, София 2006-09, c. 62-79.
  14. Metropolis und Exotik: Heinrich Heine über Léopold Robert und Alexandre-Gabriel Decamps – Monatshefte, University of Wisconsin, Volume 105, Number 1, Spring 2013, S. 45-70

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Профил на Ангел Ангелов в Литернет ((bg))
  2. а б в Профил на Ангел Ангелов на сайта на Института за литература на БАН ((bg))
  3. Ангелов, А. Предизвикване на криза и приватизиране на науката и образованието, Култура, бр. 6, 19.02.2010 /вариант/
  4. Ангелов, А. Учени обвиняват държавата, че абдикира от хуманитарните науки, mediapool.bg, 10 януари 2017 г.
  5. Рецензии: Градев, Владимир. „Кристо с Ангел“. // в. „Култура“, бр. 17, 1 май 1998, с. 12; Данаилов, Борис. „За книгата на Ангел Ангелов“. // Проблеми на изкуството, 1999, № 2, с. 62; Христова, Нина. „Конкретни утопии. Проектите на Кристо“. // Балканистичен форум, 2003, № 1-2-3 (Машинни светове, социални техники), с. 256-58.((bg))
  6. Александър Кьосев, Към категориите на визуалната култура, електронно списание LiterNet, 05.09.2009, № 9 (118) ((bg))
  7. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 11 (2583), 26 март 2010, с.2 ((bg))
  8. Ирен Крумова, „Изборът на погледа“, рец. във в. „Култура“, бр. 20, 28 май 2010, с.7 ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]