Ангел Ангелов (културолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ангел Ангелов.
Ангел Ангелов | |
български изкуствовед и културолог | |
Роден |
13 октомври 1955 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | културология, изкуствознание |
Учил при | проф. Атанас Натев |
Работил в | Институт за литература при БАН Институт за български език при БАН Нов български университет Югозападен университет |
Ангел Валентинов Ангелов е български изкуствовед и културолог. Изследователският му интерес е в сферите на теорията на европейската култура на ХІV – ХХ век и на визуалната култура в България и Европа. Професор е в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 октомври 1955 г. във Враца. Син е на изследователя на модерната естетика, история и теория на изкуството проф. Валентин Ангелов.
Завършва българска филология с втора специалност „Руска филология“ в Софийския държавен университет (1977).[1] Аспирант по теория на литературата в Института за литература на БАН с научен ръководител проф. Атанас Натев (1981).[2] Кандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Традиция и литературно произведение. Методологически проблеми“ (1989). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Историчност на визуалния образ“ (2007).
Филолог специалист в Института за български език при БАН.[2] От 1990 г. е научен сътрудник I степен в Института за литература на БАН. Извънреден доцент по история и теория на културата (2000 – 2004) в Нов български университет в София. Професор по теория и история на културата във Факултета по изкуствата в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (2009).[1]
В периода 2011 – 2015 г. е ръководител на катедра „Културология“ на Югозападния университет. Основател (2015), а впоследствие и ръководител на преподавателски и докторантски семинар „Културните наследства“ към същата катедра. От 2016 г. е основател и председател на научноизследователския „Център за визуални изследвания и комуникации“ към Факултета по изкуства при ЮЗУ „Неофит Рилски“.
Ангел Ангелов е гост лектор в Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа в София, в Universita per Stranieri в Перуджа, Италия, в Американския университет в Благоевград, и СУ „Св. Климент Охридски“.[1]
Хердеров стипендиант (1989 – 1990) във Виенския университет; стипендиант на Културния отдел на италианското министерство на външните работи (1993; 1994); стипендиант в „Институт за фундаментални изследвания“, Васенаар, Холандия (ноември 2000-януари 2001). Специализант на Getty Summer Institute in Visual and Cultural Studies, Рочестър, Ню Йорк (юни-юли 1998); специализант (със стипендия „Якоб и Вилхелм Грим“) в Института за история на изкуството към Университета „Мартин Лутер“, Хале, Германия (1990 – 94); специализант в Унгария (2002; 2003).[1]
Превежда теоретични статии в областта на изкуството от английски, руски и немски език, публикува в редица български и чуждестранни научни издания.[1]
Член на българската секция на Международната асоциация на критиците на изкуството със седалище в Париж (AICA). Член на „Колегиум Будапещ“ (октомври 2007-февруари 2008).[1]
От 2010 г. насетне Ангел Ангелов е сред критиците на публичните политики, провеждани в сферата на висшето образование в България[3], а през 2017 г. е сред инициаторите на Отворено писмо на български учени от социалните и хуманитарни науки срещу философията на и ефектите от Стратегията на развитие на висшето образование в Р. България за периода 2014 – 2020.[4]
Библиография [1][2]
[редактиране | редактиране на кода]Монографии
[редактиране | редактиране на кода]- „Конкретни утопии – проектите на Кристо“. София: Отворено общество, 1997.[5]
- „Историчност на визуалния образ“. София, 2009, 480 с. [6][7][8]
- „Димитър Добрович (1816 – 1905): (Анти)модерност, туризъм и образи сувенири в средата на ХІХ век“, София, 2015
Статии и студии на български език
[редактиране | редактиране на кода]- „Нежелание за разбиране. Цюрихският литературен спор в списание ЛИК 1967 – 69 Архив на оригинала от 2021-05-07 в Wayback Machine.“, Литературен вестник, 9 – 15 октомври 2019, стр. 10
- „Утопията на класическото Волфганг Шадевалд, Хелмут Кун, Ханс Георг Гадамер“, статия, прочетена първоначално във вид на доклад, на конференция „Векът на херменевтиката“, проведена в НБУ, на 16 ноември 2018
- „Аделина Попнеделева: усилието за еманципиране“, „Култура“, 7 ноември 2018
- „Творчеството на Кристо (Явашев) в България интерпретации и идеологеми“, В: Култура, бр. 23 (2815), 12 юни 2015
- „Йеронимус Босх: нагласи в историческата среда“, Електронно списание LiterNet, 24.02.2014, № 2 (171)
- „Функции на екзотичното през ХІХ век: визуални образи“, Електронно списание LiterNet, 11 януари 2012, № 1 (146)
- „Кратък екскурс за употребата на термина „инсталация“, LiterNet, 28 февруари 2010, № 21 (123)
- „Тълкувателят Прашков“, ЛИК. Месечно издание на БТА, бр. 2, февруари 2006, стр. 74 – 75
- „Размишление върху традицията“, Литературна мисъл, 1988, кн. 10, с. 71 – 79
Редакторство и съставителство
[редактиране | редактиране на кода]- „Литература и култура“. София: Издателство на БАН, 1992 (съвместно с Иван Младенов и Симеон Хаджикосев)
- „Общуване с текста“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993 (съвместно с Александър Кьосев)
- Ханс Роберт Яус, „Исторически опит и литературна херменевтика“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998
- Умберто Еко, „Как се пише дипломна работа“ (научна редакция; 1999)
- Бруно Валтер, „Густав Малер“. Велико Търново: ПИК, 1999 (съст. и предговор)
- Брой 2 (2000) на сп. „Кант“, посветен на 60-годишнината на проф. Богдан Богданов (съвместно с Орлин Тодоров)
- „Следистории на изкуството“. София: Фондация Сфрагида, 2001 (съвместно с Ирина Генова)
- „Разказвайки образа“ (2003, съвместно с Ирина Генова)
Публикации на чужди езици
[редактиране | редактиране на кода]- Joseph Beyus a Perugia. // Il Nuovo Giornale dei Poeti, novembre 1993, n. 11, p. 3.
- Il Barocco napoletano. Grandi mostre: a Vienna e a Napoli l`arte durante I vicere` austriaci. // Il Nuovo Giornale dei Poeti, aprile 1994, n. 4, Roma, р. 5.
- Sieg der Asthetik. Eine Phanomenologie der „sanften“ Revolution in Bulgarien. // Neue Literatur 1994, S. 82 – 96.
- Konkretne utopie. Projekty Christo. // Tygiel Kultury (misiencznik), nr. 4 – 6 (64 – 66) / 2001, s. 192 – 204.
- Roles – Desires – in the internet site of the 8th of March Group – www.cult.bg/ 8th of March
- Comics and Temple – in the internet magazine: ArtMargins.com (University of California, Santa Barbara), date: 20th of April 2002.
- Images – Transformation/ Disappearence. // Parol on line. Quaderni d'Arte e di epistemologia, Gennaio 2002 (www.unibo.it./parol).
- „Quella Roma onde Cristo e romano“: The Concern for Europe in the Works of Erich Auerbach. // Memory and Text, Ed. T. Dobrzynska, R. Kuncheva. Warszawa – Sofia, 2005, p. 15 – 30.
- (Without) Border's: Leo Spitzer's European Historical Semantics. // Images of the Other in Literary communication, Edited by: Radosvet Kolarov and Gyorgy Kalman. Budapest and Sofia, 2006, p. 177 – 187.
- Die Gestalten der „Weltgeschichte und der heiligen Historie“ in „Franzosische Maler“ von Heinrich Heine. – В: Слова и образы. Иконичность текста / Words and Images. Iconicity of the Text. Редакторы Тереса Добжыньска, Рая Кунчева. Editors Teresa Dobzynska, Raya Kuncheva, София/Sofia, 2008 (издателски център „Боян Пенев“/publishing house „Boyan Penev“), S. 270 – 290
- Erich Auerbach’s „European Philology“. – Divinatio. Studia culturologica series. vol. 28, autumn – winter 2008. Philosophising in Exile, p. 51 – 86.
- Images de transformation / disparition – Rue Descartes, n° 64: La metamorphose. Sous la responsabilite de Boyan Manchev, p. 105 – 109.
- Природата в София – асоциална пустош / Nature in Sofia: an Asocial Waste Land. – В: Interface Sofia / Интерфейс София. Съставител Александър Кьосев. Визуален семинар / Visual Seminar, София 2006 – 09, c. 62 – 79.
- Metropolis und Exotik: Heinrich Heine über Léopold Robert und Alexandre-Gabriel Decamps – Monatshefte, University of Wisconsin, Volume 105, Number 1, Spring 2013, S. 45 – 70
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Ирина Генова, Боян Манчев и Надежда Олег Ляхова, „Ангел В. Ангелов на 60 Архив на оригинала от 2016-04-02 в Wayback Machine.“. – В: „Литературен вестник“, бр. 32, 14 – 20 октомври 2015, с. 6 – 7
- Ирен Крумова, Изборът на погледа. Ангел В. Ангелов. Историчност на визуалния образ. Първо издание, Култура, бр. 20 (2593), 28 май 2010
- Александър Кьосев, Към категориите на визуалната култура, електронно списание LiterNet, 5 септември 2009, № 9 (118)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Профил на Ангел Ангелов в Литернет
- ↑ а б в Профил на Ангел Ангелов на сайта на Института за литература на БАН, архив на оригинала от 19 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150119001536/http://ilit.bas.bg/bg/angelov-angel.html, посетен на 18 януари 2015
- ↑ Ангелов, А. Предизвикване на криза и приватизиране на науката и образованието, Култура, бр. 6, 19 февруари 2010 /вариант/
- ↑ Ангелов, А. Учени обвиняват държавата, че абдикира от хуманитарните науки, mediapool.bg, 10 януари 2017 г.
- ↑ Рецензии: Градев, Владимир. „Кристо с Ангел“. // в. „Култура“, бр. 17 (2291), 1 май 1998, с. 12; Данаилов, Борис. „За книгата на Ангел Ангелов“. // Проблеми на изкуството, 1999, № 2, с. 62; Христова, Нина. „Конкретни утопии. Проектите на Кристо“. // Балканистичен форум, 2003, № 1-2-3 (Машинни светове, социални техники), с. 256 – 58.
- ↑ Александър Кьосев, Към категориите на визуалната култура, електронно списание LiterNet, 5 септември 2009, № 9 (118)
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 11 (2583), 26 март 2010, с.2
- ↑ Ирен Крумова, „Изборът на погледа“, рец. във в. „Култура“, бр. 20, 28 май 2010, с.7
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|