Орлин Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орлин Тодоров
български психоаналитик
Роден
1968 г. (49 г.)
Научна дейност
Област Психология
Образование Софийски университет
Работил в Нов български университет

Орлин Стефанов Тодоров е български психоаналитик и доцент по психоанализа в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Орлин Тодоров завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ в София. Магистър по филология и доктор по теория и история на културата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Проблемът за далечността в мисленето на Запада“ (1998) с научен ръководител проф. Ивайло Знеполски.[1]

Доцент е в Департамента по когнитивни науки и психология на НБУ. Член на Европейската асоциация на университетските преподаватели по психоанализа, на Българската асоциация по психотерапия[2] и на Международната психоаналитична асоциация.[1] Бивш член на Тринити колидж в Оксфорд.[3]

Заместник-ректор по международната дейност на НБУ (2007-2009).

Клиничната му дейност е свързана с използването на психоаналитичната теория и техника за разбиране и промяна на устойчиви несъзнавани модели, които възпрепятстват емоционалното и психично развитие и обогатяване на личността. Дългогодишната му работа в областта на психотерапията на зависимостите, както и с обучителните и комуникативни проблеми при деца и юноши бележат интереса му към интердициплинните подходи в психотерапията и медицината[4]. Много от публикациите му носят същият отпечатък, търсещи пресечните точки между различни научни дициплини като психоанализата, философията, антропологията, историята на културата (Тодоров, О. ).

Доц. Тодоров е автор и на една от първите книги на български език, посветена на съвременните психоаналитични теории - „Психоанализата: Фрагменти от едно въведение“. Той е съставител и научен редактор на авторитетни психоаналитични сборници, сред които избрани статии от Мелани Клайн: „Любов, Завист, Благодарност“ (2002,2005) и „Съвременна психоанализа: срещи в България и отвъд“ (2009).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Психоанализата: Фрагменти от едно въведение, София: НБУ. 2006
  • Далечността в мисленето на Запада. София: ЛИК, 2004

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Съвременната психоанализа. т. 1, София: ЛИК, 2005
  • Памет, идентичност, съзнание. София: НБУ, 2006
  • Фрагменти от въведението в антропологията. София: НБУ, 2001

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кратка справка за доц. Орлин Тодоров в Каталог на изследователските ресурси на сайта на НБУ.
  2. Орлин Тодоров в Националния регистър на психотерапевтите в Република България
  3. Доц. Орлин Тодоров, кратка професионална автобиография на сайта на НБУ
  4. (Todorov, O. „Psychotherapeutic experiences with methadone maintained patients in the framework of multidisciplinary clinical institution“. - EUROPAD Journal, vol.11, no 1, March, 2009)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии

Интервюта