Орлин Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орлин Тодоров
български психоаналитик
Роден
1968 г. (51 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Психология
Образование Софийски университет
Работил в Нов български университет

Орлин Стефанов Тодоров е български психоаналитик и професор по обществено здраве, преподава психоаналични курсове в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Орлин Тодоров завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ в София. Магистър по филология и доктор по теория и история на културата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Проблемът за далечността в мисленето на Запада“ (1998) с научен ръководител проф. Ивайло Знеполски.[1]

Професор е в Департамента по Здравеопазване и социална работа, преди това, Доцент е в Департамента по когнитивни науки и психология на НБУ. Член на Европейската асоциация на университетските преподаватели по психоанализа, на Българската асоциация по психотерапия[2] и на Международната психоаналитична асоциация.[1] Бивш член на Тринити колидж в Оксфорд.[3]

Заместник-ректор по международната дейност на НБУ (2007-2009).

Клиничната му дейност е свързана с използването на психоаналитичната теория и техника за разбиране и промяна на устойчиви несъзнавани модели, които възпрепятстват емоционалното и психично развитие на личността. Дългогодишната му работа в областта на психотерапията на зависимостите, както и с обучителните и комуникативни проблеми при деца и юноши бележат интереса му към интердициплинните подходи в психотерапията и медицината[4]. Много от публикациите му носят същият отпечатък, търсещи пресечните точки между различни научни дициплини като психоанализата, философията, антропологията, историята на културата (Тодоров, О., 2004).

Проф. Тодоров е автор и на една от първите книги на български език, посветена на съвременните психоаналитични теории – „Психоанализата: Фрагменти от едно въведение“. Той е съставител и научен редактор на авторитетни психоаналитични сборници, сред които избрани статии от Мелани Клайн: „Любов, Завист, Благодарност“ (2002,2005) и „Съвременна психоанализа: срещи в България и отвъд“ (2009).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Разбиране и интерпретация в психоанализата, София: НБУ. 2017
  • Психоанализата: Фрагменти от едно тематично въведение, София: НБУ. 2015
  • Далечността в мисленето на Запада. София: ЛИК, 2004

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Съвременната психоанализа, София: ЛИК, 2009
  • Памет, идентичност, съзнание. София: НБУ, 2006
  • Фрагменти от въведението в антропологията. София: НБУ, 2001

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кратка справка за доц. Орлин Тодоров в Каталог на изследователските ресурси на сайта на НБУ.
  2. Орлин Тодоров в Националния регистър на психотерапевтите в Република България
  3. Доц. Орлин Тодоров, кратка професионална автобиография на сайта на НБУ
  4. (Todorov, O. „Psychotherapeutic experiences with methadone maintained patients in the framework of multidisciplinary clinical institution“. – EUROPAD Journal, vol.11, no 1, март 2009)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта