Орлин Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орлин Тодоров
български психоаналитик
Роден
1968 година (55 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вНов български университет

Орлин Стефанов Тодоров е български психоаналитик и професор по обществено здраве, преподава психоаналични курсове в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Орлин Тодоров завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ в София. Магистър по филология и доктор по теория и история на културата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Проблемът за далечността в мисленето на Запада“ (1998) с научен ръководител проф. Ивайло Знеполски.[1]

Квалифицира се като психоаналитик през Международната психоаналитична асоциация и практикува като член на Българската асоциация по психотерапия.

Бивш професор в Департамента по здравеопазване и социална работа, преди това, доцент е в Департамента по когнитивни науки и психология на НБУ. Член на Европейската асоциация на университетските преподаватели по психоанализа, на Българската асоциация по психотерапия[2] и на Международната психоаналитична асоциация.[1] Бивш член на Тринити колидж в Оксфорд.[3]

Заместник-ректор по международната дейност на НБУ (2007-2009).

Клиничната му дейност е свързана с използването на психоаналитичната теория и техника за разбиране и промяна на устойчиви несъзнавани модели, които възпрепятстват емоционалното и психично развитие на личността. Дългогодишната му работа в областта на психотерапията на зависимостите, както и с обучителните и комуникативни проблеми при деца и юноши бележат интереса му към интердициплинните подходи в психотерапията и медицината[4]. Много от публикациите му носят същия отпечатък, търсещи пресечните точки между различни научни дициплини като психоанализата, философията, антропологията, историята на културата (Тодоров, О., 2004).

Проф. Тодоров е автор и на една от първите книги на български език, посветена на съвременните психоаналитични теории – „Психоанализата: Фрагменти от едно въведение“. Той е съставител и научен редактор на авторитетни психоаналитични сборници, сред които избрани статии от Мелани Клайн: „Любов, Завист, Благодарност“ (2002, 2005) и „Съвременна психоанализа: срещи в България и отвъд“ (2009).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Фрагменти от въведението в антропологията. София: НБУ, 2001
  • Далечността в мисленето на Запада. София: ЛИК, 2004
  • Психоанализата: Фрагменти от едно тематично въведение, София: НБУ, 2015
  • Разбиране и интерпретация в психоанализата, София: НБУ, 2017

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Памет, идентичност, съзнание. София: НБУ, 2006
  • Съвременната психоанализа, София: ЛИК, 2009
  • Психоанализата в България: тук и сега, София: Колибри, 2019

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кратка справка за доц. Орлин Тодоров в Каталог на изследователските ресурси[неработеща препратка] на сайта на НБУ.
  2. Орлин Тодоров в Националния регистър на психотерапевтите в Република България
  3. Доц. Орлин Тодоров, кратка професионална автобиография на сайта на НБУ, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304101711/http://ecatalog.nbu.bg/nbunew2011/single_Teacher_Info.asp?T_ID=49&T_Name=%E4%EE%F6.%20%E4-%F0%20%3Cb%3E%CE%F0%EB%E8%ED%20%D2%EE%E4%EE%F0%EE%E2%3C%2Fb%3E, посетен на 2021-03-03 
  4. (Todorov, O. „Psychotherapeutic experiences with methadone maintained patients in the framework of multidisciplinary clinical institution“. – EUROPAD Journal, vol.11, no 1, март 2009)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта