Йордан Милев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Йордан Милев
Роден 15 януари 1933 г. (85 г.)
Професия писател, поет, преводач
Националност Флаг на България България
Активен период 1964-
Жанр детска литература, пътепис, лирика
Направление социалистически реализъм
Награди „Иван Нивянин“

Йордан Милев е български преводач, поет и писател предимно на творби за деца и юноши, и на пътеписи.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Милев е роден на 15 януари 1933 г. в с. Алтимир, Врачански окръг, България. Завършва през 1953 г. строителен техникум „Г. С. Раковски“ – Враца, през 1965 г. журналистика в Софийския държавен университет. Специализира източни култури в Ташкент, Техеран, Делхи и Манила. В периода 1960-1961 г. работи като редактор във в. „Народна армия“, а през 1964-1965 г. е редактор в Радио София. В периода 1965-1968 г. е отговорен секретар на сп. „Пламък“, през 1971-1973 г. е редактор на алманах „Дружба“, а след това е главен редактор на алманах „Околчица“. От 1968 г. е заместник-главен редактор на издателство „Народна младеж“, а в периода 1974-1990 г. е негов главен редактор. Член на Съюза на българските писатели и е бил председател на Постоянната комисия за сътрудничество с Асоциацията на африканско-азиатските писатели.

Йордан Милев е автор на повече от 20 поетични сборници, пътеписи, книги за деца и на преводи на източни автори. Книгите му са преведени на руски, белоруски, украински, английски, френски, унгарски, чешки, казахски, узбекски, молдовски, азербайджански, арабски, хинди, фарси и йоруба. Носител е на наградата „Иван Нивянин“. [1] През 2003 г. е номиниран в САЩ за участието си в антологията „Вечни портрети“.

Създател е на трисерийния телевизионен филм „Обратно пътуване“ за поетите Иван Нивянин, Васил Воденичарски, както и за партизаните Крум Беличовски и Дафина Чергарска.

Йордан Милев живее и работи от 1993 г. със семейството си във Вашингтон, САЩ.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия и проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Любовта на цветовете“ (1964) – стихове
  • „Нестинарски танц“ (1965) – стихове
  • „Далечни погледи“ (1967) – стихове
  • „Участ“ (1967) – стихове
  • „Източна поема“ (1968)
  • „Като пръстена на Сатурн“ (1968) – стихове
  • „Прелиствам времето“ (1970) – поема
  • „Жена на хълма“ (1971) – стихове
  • „Тук, преди малко“ (1972) – стихове
  • „Сега и утре“ (1975) – стихове
  • „Земя над облаците“ (1977)
  • „Вечният сезон“ (1978) – стихове
  • „99 нощи с Шехерезада“ (1980) – миниатюри
  • „Неизвестни брегове“ (1982) – стихове
  • „Барабани на джунглата“ (1984) – проза
  • „Ако някога“ (1986) – стихове
  • „Ти толкова години чака“ (1988) – стихове
  • „Живот над облаци“ (1989) – стихове
  • „Източно-Западен диван“ (2002)
  • „От алое и пелин“ (2006)
  • „Вечният сезон“ (2008)
  • „Отшелник“ (2013)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Шегобишко“ (1979)
  • „Съкровището на махараджата“ (1980)
  • „Маймунски работи. Приказки за Шегобишко“ (1981)
  • „Бял облак в синия вир“ (повест, 1978, 1984)
  • „Дългогонко“ (роман за деца, 1985)
  • „Господин Дръж Ми Чадъра“ (1987)
  • „Триумфална арка в зоопарка“ (1987)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

частична библиография
  • „Избрани стихотворения“ от Гафур Гулям (1966)
  • „Избрани стихотворения“ от Зулфия (1967)
  • „Лирика“ от Хафез (1969)
  • „Рубайят“ от Омар Хайям (1970, 1990, 1993, 1997, 2008)
  • „Панчатантра“ (1972, 1981, 1995, 2008)
  • „Шах-наме“ от Фирдоуси (1977)
  • „Гюлестан“ от Саади (1983, 2012)
  • „Средновековни източни поети“ (1973) – антология

Пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хора и пустини“ (1973)
  • „От малката до голямата планина“ (1977)
  • „Завръщане от Вавилон“ (1979)
  • „Под покрива на света“ (1981)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „И алени цветя ще разцъфтят…“ (1981)

Източници[редактиране | редактиране на кода]