Направо към съдържанието

Йосип Млакич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосип Млакич
Josip Mlakić
Роден24 януари 1964 г. (60 г.)
Професияписател, поет, сценарист
Националност Босна и Херцеговина
Активен период1997 –
Жанрдрама, исторически роман, криминален роман, лирика
Известни творби„По дирята на змийската кожа“
„Прясно боядисано“
Награди„Кочичево перо“
СъпругаМария Млакич
Уебсайт
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Йосип Млакич (на босненски: Josip Mlakić) е босненски сценарист, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, исторически роман и криминален роман. Пише на хърватски език.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Йосип Млакич е роден на 25 януари 1964 г. в Бугойно, Босна и Херцеговина, СРФЮ. Завършва гимназия в Горни Вакуф-Ускопле. Завършва специалност машинно инженерство в Машинния факултет на Сараевския университет.[1][2][3][4][5]

Първата му книга, сборникът с разкази „Къщата на охлюва“ (Puževa kućica), е издадена през 1997 г. Първият му роман „Когато мъглите спират“ (Kad magle stanu) е издаден през 2000 г.[1][2][3][4][5]

Вторият му роман „Живи и мъртви“ (Živi i mrtvi) е публикуван през 2002 г. Историята се развива в два сюжета, единият от Хърватската война за независимост и Хърватско-босненската война през 1993 г., а другият от Втората световна война през 1943 г. на същото място. Романът получава литературната награда на издателство V.B.Z. (която тогава е присъдена за първи път), награда „Ксавер Шандор Гялски“ (на името на писателя Ксавер Шандор Гялски), и наградата „Зрински“. Романът е екранизиран в едноименния филм, който получава 7 награди „Златна арена“ на Филмовия фестивал в Пула и награди от други филмови фестивали.[1][2][3][4][5]

Романът му „По дирята на змийската кожа“ от 2007 г. получава годишната стипендия на Министерството на културата на Република Хърватия, и наградите „Кочичево перо“ (на името на писателя Петър Кочич) и „Иван Горан Ковачич“ (на името на хърватския поет Иван Горан Ковачич).[1][2][3][4][5]

През 2014 г. получава държавната награда „Владимир Назор“ за романа „Прясно боядисано“. Романът представя темата за незалечимите следи в подсъзнанието на децата от войната в Босна и Херцеговина, от онази брутална действителност, жестокостите на конфликта и пътя на бягството от тях.[1][2][3][4][5]

По сборникът му „Мъртви риби плуват по гръб“ (Mrtve ribe plivaju na leđima) от 2011 г. и по негов сценарий е направен през 2017 г. филмът „Мъртва риба“, в който Млакич участва във второстепенна роля на адвокат.[1][2][3][4][5]

През 2014 г. по романа му он 2007 г. „Пазители на мостове“ (Čuvari mostova) е заснет филма „Мост на края на света“ (Most na kraju svijeta).[1][2][3][4][5]

Романите му „Гневът на Бога“ (Božji gnjev) и „Черният гарван и белите врани“ (Crni gavran i bijele vrane) получават наградата за най-добър домашен криминален роман.[1][2][3][4][5]

Йосип Млакич живее със семейството си в Горни Вакуф-Ускопле.[1][2][3][4][5]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Kad magle stanu (2000)[1][2][3][4][5]
  • Živi i mrtvi (2002) – награда V.B.Z. и награда „Ксавер Шандор Гялски“
  • Ponoćno sivo (2004)
  • Psi i klaunovi (2006)
  • Tragom zmijske košuljice (2007) – награда „Кочичево перо“[6][7][8][9][10]
    По дирята на змийската кожа, изд.: ИК „Персей“, София (2022), прев. Таня Попова
  • Čuvari mostova (2007)
  • Ljudi koji su sadili drveće (2010)
  • Planet Friedman (2012)
  • Božji gnjev (2014) – награда за най-добър домашен криминален роман
  • Svježe obojeno (2014) – награда „Владимир Назор“[11]
    Прясно боядисано, изд.: ИК „Персей“, София (2020), прев. Таня Попова
  • Majstorović i Margarita (2016)
  • Bezdan (2016)
  • Crni gavran i bijele vrane (2018) – награда за най-добър домашен криминален роман[12]
  • Skica u ledu (2018) – награда „Мартин Недич“ и награда „Мирко Ковач“[13]
  • Evanđelje po Barabi (2019)[14]
  • O zlatu, ljudima i psima (2020)[15]
  • Na Vrbasu tekija (2021)
  • Druga Noina arka (2022)
  • Izgaranje (2023)[16]
  • Puževa kućica (1997) - разкази[1][2][3][4][5]
  • Odraz u vodi (2002) - разкази
  • Obiteljska slika (2002) - разкази
  • Oči androida (2004) - поезия
  • Mrtve ribe plivaju na leđima (2011) - разкази
  • 2003 Tu
  • 2007 Živi i mrtvi
  • 2014 Most na kraju svijeta – по романа „Čuvari mostova
  • 2014 Nicija zemlja
  • 2015 Imena višnje
  • 2017 Mrtve ribe – по книгата „Mrtve ribe plivaju na leđima
  • 2018 Putevi duhana – документален
  • 2019 Ljudi koji su sadili drvece – документален
  • 2021 A bili smo vam dobri
  1. а б в г д е ж з и к л м ((sr)) Биография и библиография в „Laguna
  2. а б в г д е ж з и к л м ((bs)) Библиография в „Goodreads
  3. а б в г д е ж з и к л м ((en)) Биография в „KritičnaMasa
  4. а б в г д е ж з и к л м ((hr)) Биография в „Модерни времена”
  5. а б в г д е ж з и к л м Биография в „Dereta
  6. Josip Mlakić, Tragom zmijske košuljice, V.B.Z., Zagreb, 2007. (163 str.)
  7. Nagrađen književnik iz Bosne i Hercegovine Архив на оригинала от 2021-09-03 в Wayback Machine.,Matica, 7/2008
  8. Божидар Алайбегович, "Tragom zmijske košuljice", Josip Mlakić[неработеща препратка], www.kupus.net, 6. септември 2008 г.
  9. Страхимир Приморац, Velika posveta Ivi Andriću Vijenac 3/2008.
  10. Ива Белян Ковачич, Franjevački ljetopisi i suvremeni pripovjedači Архив на оригинала от 2021-09-03 в Wayback Machine., Kroatologija 2/2016 г.
  11. Томица Байсич, '"Svježe obojeno", Josip Mlakić, tomicabajsic.com, 7. ноември 2016. (архив)
  12. R. I.: Mlakić objavio novi roman "Crni gavran i bijele vrane": Krimić o novopečenim bogatašima i kriminalcima u Središnjoj Bosni Архив на оригинала от 2018-04-28 в Wayback Machine., посетен 27. април 2018 г.
  13. Skica u ledu, fraktura.hr, 8 февруари 2019.г.
  14. Evanđelje po Barabi, fraktura.hr, 26 декември 2019 г.
  15. Josip Mlakić, O zlatu, ljudima i psima : triptih, Fraktura, Zaprešić, 2020 г.
  16. Katarina Marijanović: Samoprozvani filmski "genijalci" iz Sarajeva guše domaću kinematografiju svodeći filmske fondove na vlastite bankomate, vecernji.ba, preuzeto 12 октомври 2023 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Josip Mlakić в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​