Йохан Адолф фон Саксония-Гота-Алтенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Принц Йохан Адолф фон Саксония-Гота-Алтенбург
Подписът на Йохан Адолф фон Саксония-Гота-Алтенбург („Johann Adolph zu Sachsen“)
Дворец Фридрихстанек

Йохан Адолф фон Саксония-Гота-Алтенбург (на немски: Johann Adolf von Sachsen-Gotha-Altenburg; * 18 май 1721 в Гота; † 29 април 1799 във Фридрихстанек) от рода на Ернестински Ветини е принц на Саксония-Гота-Алтенбург и генерал-лейтенант в Курфюрство Саксония.

Той е най-малкият син на херцог Фридрих II фон Саксония-Гота-Алтенбург (1676 – 1732) и съпругата му Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст (1679 – 1740), дъщеря на княз Карл Вилхелм фон Анхалт-Цербст.[1][2][3]

Принцът учи в Женева и започва военна служба в Дания. Той отива при сестра си Августа в Англия и промовира в университета в Оксфорд. През 1743 г. започва служба в Курфюрство Саксония. През 1746 г. той е генерал-майор. През 1753 г. той е генерал-лейтенант в Курфюрство Саксония. В началото на Седемгодишната война той попада в пруски плен, но е освободен и се оттегля в Айзенберг и през 1756 г. си построява там дворец Фридрихстанек. След смъртта на Йозеф Фридрих фон Саксония-Хилдбургхаузен той е от 1787 г. сеньор на фамилията Ернестини.

Той умира на 29 април 1799 г. на 67 години във Фридрихстанек. Погребан е в дворцовата църква в Айзенберг (Тюрингия).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

От 1754 г. фамилиите преговарят за женитба между Йохан Адолф и Ернестина Албертина фон Саксония-Ваймар-Айзенах, дъщеря на херцог Ернст Август I фон Саксония-Ваймар-Айзенах, но Ернестина Албертина се омъжва на 6 май 1756 г. за граф Филип II Ернст фон Шаумбург-Липе.[4] Йохан Адолф се жени по-късно морганатично за Мария Максимилиана Елизабет Шауер.[5] С нея той има три деца:

  • Фридрих Адолф (*/† 1760)
  • Адолф Христиан Карл (1761 – 1835)
  • Йохана Адолфина Фридерика (1767 – 1804)

Той успява да издигне Мария Максимилиана Елизабет Шауери двете им живи деца на 12 януари 1779 г. чрез император Йозеф II под името „фон Готхарт“ в имперското благородническо общество.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • August Beck: Johann Adolf (Prinz von Sachsen-Gotha). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 376.
  • Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Zweite Sektion, 21. Teil, Leipzig, 1842, S. 240 (Digitalisat)
  • Ranft, Michael: Die Politische Historie von Thüringen, Meißen und Sachsen, welche der sächsische Patriot aus den bewährtesten Nachrichten in XI Stücken der studirenden Jugend in möglichster Kürze aufrichtig erzehlet, Band 10, Leipzig: Holle, 1772, S. 181f. (Digitalisat)
  • M. Th. Frommelt, Geschichte des Herzogthums Sachsen-Altenburg, Leipzig 1838, S. 165

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wettin 6, genealogy.euweb.cz
  2. Johann Adolf von Sachsen-Gotha-Altenburg, thepeerage.com
  3. Johannes Adolfo, Herzog von Sachsen-Gotha, geneall.net
  4. Knöfel, A.-S.: Dynastie und Prestige: Die Heiratspolitik der Wettiner. Köln u.a.: Böhlau, 2009, S. 358. (Digitalisat)
  5. Weise, O.: Einige Mitteilungen über Prinz Johann Adolf von Sachsen-Gotha-Altenburg. In: Mitteilungen des Geschichts – und Altertumsforschenden Vereins zu Eisenberg, Heft 24(1906), S. 276. (Digitalisat)
  6. Reichsadelsakten Österreichisches Staatsarchiv AT-OeStA/AVA Adel RAA 150.29 ("Von Gothart" )