Йохан фон Алдринген
| Йохан фон Алдринген Johann von Aldringen | |
|---|---|
 императорски фелдмаршал | |
| Роден |
10 декември 1588 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Регенсбург, Федерална република Германия |
 | |
 | |
| Йохан фон Алдринген в Общомедия | |
Йохан фон Алдринген (на немски: Johann von Aldringen; * 10 декември 1588 в град Люксембург или в Тионвил; † 22 юли 1634 в Ландсхут) е императорски фелдмаршал в служба на Католическата лига (1609) през Тридесетгодишната война. Той участва в заговора против Валенщайн.[1]
Той произлиза от обеднялата фамилия Алдринген и първо е пишещ в канцлай в Люксембург. През 1618 г. той влиза в императорската войска. От 1621 до 1623 г. той се бие в баварската войска и става полковник при Тили. През 1624 г. Алдринген става дворцов военен съветник. Следващата година той получава командването на регимент в Католическата лига. В битката при Десау заедно с Валенщайн той побеждава една войска на „Протестантския съюз“ начело с Мансфелд, и затова е издигнат на фрайхер.
Йохан фон Алдринген е военачалник във Войната за Мантуанското наследство (1628 – 1631). През април 1632 г. той е ранен в битката при Райн, поема същия месец след смъртта на Тили командването на войската на лигата и на 13 октомври става фелдмаршал.[2] През ноември същата година той е издигнат на имперски граф.
През края на 1633 г. Алдринген участва в комплота срещу Валенщайн. През края на 1633 г. той с войската си осигурява място на Дунав при Пасау, което помага за свалянето и убийството на Валенщайн през февруари 1634 г. За благодарност той получава двореца и господството Теплиц в Северна Бохемия на стойност от 94 000 гулден, които до тогава принадлежат на Вилхелм Кински, който също е убит в Егер/Хеб.[3]
През 1634 г. той като генерал-лейтенант на Католическата лига с баварска и с императорската войска участва в отново завладяването на Регенсбург.
Йохан фон Алдринген е застрелян на 22 юли 1634 г. при нападение на шведите на Ландсхут, при оттеглянето на кавалерията, когато той прави опит да преплува Изар с коня си, за да се спаси. Ландсхут след това е ограбен от шведите.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Алдринген е женен с графиня Ливия фон Арко († сл. 1634 в Пасау), дъщеря на граф Зигизмунд фон Арко, сестра на Изабела фон Арко (1608 – 1632), съпругата на граф Матиас Галас (1588 – 1647). Бракът е бездетен. Тя умира малко след него от температура след раждане. Той е погребан в църквата на „манастир Прюл“ при Регенсбург.
Братята му Йохан Маркус фон Алдринген (1592 – 1664), епископ на Зекау (1633 – 1664), и Паул Алдринген († 1646), коадютор на епископа на Щрасбург[4], наследяват имотите и голямото му богатство от кражбата в Мантуа и редките манускрипти на тамошната библиотека. Теплиц е наследен от сестра му Анна († 1665), съ-основателка на фамилията Клари-Алдринген.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Wilhelm Edler von Janko, Johann Schötter: Aldringen, Johann Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 327 – 329.
- Arno Duch: Aldringen, Johann Freiherr, Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 188 – 190
- Ernst Brohm: Johann von Aldringen (= Hallesche Abhandlungen zur neueren Geschichte. 17, ZDB-ID 501618 – 6. Niemeyer, Halle (Saale) 1882, (Halle-Wittenberg, Universität, Dissertation, 1882).
- Hermann Hallwich: Aldringens letzter Ritt. In: Mitteilungen des Vereins für Geschichte der Deutschen in Böhmen. Bd. 45, 1906/1907, ZDB-ID 516634 – 2, S. 21 – 38.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Deutsche Biographie, „Bayerischen Staatsbibliothek“.
- ↑ Antonio Schmidt-Brentano: Kaiserliche und k. k. Generale (1618 – 1815). Österreichisches Staatsarchiv, Wien 2006, S. 3.
- ↑ Golo Mann: Wallenstein. S. Fischer Verlag GmbH Lizenzausgabe Deutscher Bücherbund, Frankfurt Main 1971, S. 1157.
- ↑ deutsche-biographie.de
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Clary und Aldringen, angelfire.com