Йохан фон Геминген (1549 – 1599)
| Йохан фон Геминген | |
| германски благородник | |
| Роден |
1549 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 Гербът на фон Геминген | |
| Семейство | |
| Баща | Дитрих фон Геминген (1526 – 1587) |
| Братя/сестри | Волф Дитрих фон Геминген (1550 – 1595) |
| Деца | Филип Ото фон Геминген |
Йохан фон Геминген (на немски: Johann von Gemmingen* 1549; † 1 май 1599) е благородник от стария алемански рицарски род Геминген в Крайхгау в Баден-Вюртемберг, довереник на графа на Пфалц-Нойбург и пфалц-нойбургски камер-майстер, ловен-майстер и съветник.
Той е син на Дитрих фон Геминген (1526 – 1587) и първата му съпруга Филипина фон Шварценбург († 1554), дъщеря на Йохан фон Шварценберг († 1547) и Маргерите д' Харокурт († сл. 1554). Баща му Дитрих фон Геминген се жени втори път на 5 декември 1556 г. в Аделсхофен за Анна фон Найперг (1534 – 1581). Брат е на Волф Дитрих (1550 – 1595) и Еберхардт (1551 – 1612).
Йохан фон Геминген отива през 1557 г. като приятел за игра на Филип Лудвиг, синът на пфалцграф Волфганг фон Пфалц-Нойбург. С Филип Лудвиг той отива 1566 г. във Виена в императорския двор и от там в Унгария. През 1569 г. той става камер-майстер, 1576 г. ловен-майстер и 1582 г. съветник. През 1588 г. той напуска службата си и получава като пенсия 1 000 гулден. Освен това той притежава част от Геминген, където строи нова част на двореца.
Той е погребан в старата църква на Геминген. Гробният му камък днес се намира в дворец Унтершлос в Геминген.[1]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Йохан фон Геминген се жени за Анна Хайдин фон Хоенбург († 1601). Те имат децата:
- Филип Ото (* 1571; † сл. 1631), женен I. за Аполония Мьорнауерин фон Лихтенверт, II. за Барбара Рот фон Шрекенщайн
- Волф Андреас (* 1581), женен за Кунигунда Елизабет фон Хелмщат
- Доротея Сабина (1597 – 1635), омъжена за В. Кр. Нотхафт фон Хоенберг
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherren von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 83.
- Walter von Hueck: Stammfolge des Geschlechts der Freiherren von Gemmingen, Limburg an der Lahn 1966
- Ulrich Kopp: Die Kraichgaugemeinde Gemmingen – Eine Ortsbegehung zur Jahrtausendwende, Gemmingen 2000.
- Julius Fekete: Kunst-und Kulturdenkmale in Stadt-und Landkreis Heilbronn, Theiss-Verlag, Stuttgart 2002, S. 167/168.
- Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Adolf Oechelhäuser: Die Kunstdenkmäler des Grossherzogthums Baden (Band 8,1): Die Kunstdenkmäler der Amtsbezirke Sinsheim, Eppingen und Wiesloch (Kreis Heidelberg), Tübingen 1909, S. 177, Abb. S. 176.