Йохан фон Шварценберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан фон Шварценберг
фрайхер и господар на Шварценберг-Хоенландсберг-Васендорф
Arolsen Klebeband 02 151.jpg
Албрехт Дюрер: Йохан фон Шварценберг
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в църквата Св. Йоханис в Нюрнберг
Семейство
Баща Зигмунд фон Шварценберг
Майка Ева фон Ербах
Брак Кунигунда фон Ринек
Потомци Магдалена фон Шварценберг-Хоенландсберг, Кристоф I фон Шварценберг, Барбара фон Шварценберг-Хоенландсберг, Филип фон Шварценберг-Хоенландсберг, Анна фон Шварценберг-Хоенландсберг, Кунигунда фон Шварценберг-Хоенландсберг, Хелена фон Шварценберг-Хоенландсберг, Паул фон Шварценберг-Хоенландсберг, Фридрих фон Шварценберг, Агнес фон Шварценберг-Хоенландсберг, Урсула фон Шварценберг-Хоенландсберг, Маргарета фон Шварценберг-Хоенландсберг
Йохан фон Шварценберг в Общомедия
Статуя на Йохан фон Шварценберг на съда в Лайпциг

Йохан фон Шварценберг (на немски: Johann von Schwarzenberg, „der Starke“; Johann Freiherr zu Schwarzenbergd-Hohenlandsberg; * 25 декември 1463; † 21 октомври 1528 в Нюрнберг[1] е фрайхер и господар на Шварценберг-Хоенландсберг-Васендорф, дворцов майстер на княжеския епископ на Бамберг.

Той е единственият син на фрайхер Зигмунд фон Шварценберг († 1502), господар на Хоенландсберг, и втората му съпруга Ева фон Ербах († 1489), дъщеря на Ото, Шенк фон Ербах († 1468) и Амелия фон Вертхайм, дъщеря на граф Михаел I фон Вертхайм († 1440). Внук е на фрайхер Еркингер I фон Зайнсхайм (1362 – 1437) и Барбара фон Абенсберг († 1448).[2] Сестра му Кунигунда фон Шварценберг-Хоенландсберг († сл. 1473) е омъжена за Йохан фон Шлайнитц.

Йохан фон Шварценберг е дворцов майстер на княжеския епископ на Бамберг. По нареждане на княз-епископ Георг III Шенк фон Лимпург († 1522) той пише „Бамбергския съдебен ред“ (Brandenburgische peinliche Gerichtsordnung, Brandenburgica; Bamberger Halsgerichtsordnung), наречен Bambergensis, който е базис за по-късния Constitutio Criminalis Carolina на Карл V от 1530 г. Йохан фон Шварценберг е приятел на Мартин Лутер.

Йохан фон Шварценберг е през 1507 г. вожд на „франкското рицарско движение“. От 1522 до 1524 г. той член на имперския полк и при отсъствие на Карл V е щатхалтер на империята. Той пише морално-сатирични стихотворения, преводи (преди всичко на Цицерон) и реформаторски произведения.

Йохан фон Шварценберг умира на 21 октомври 1528 г. в Нюрнберг на 64 години и е погребан в църквата Св. Йоханис в Нюрнберг.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Йохан фон Шварценберг се жени на 24 август 1485 г. за графиня Кунигунда фон Ринек (1469 – 1502), дъщеря на граф Филип II фон Ринек († 1497) и Анна фон Вертхайм-Бройберг († 1497). Те имат дванадесет деца:[3][4]

  • Магдалена фон Шварценберг-Хоенландсберг (*/† 31 март 1487)
  • Кристоф I фон Шварценберг (* 28 юли 1488; † 9 януари 1538), господар на Вайерн, Траублинг и Егенхофен, женен I. на 12 май 1509 г. за графиня Ева фон Монфор († 1527), II. на 1 януари 1528 г. за Схоластика Нотхафт фон Вернберг († 1589)
  • Барбара фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 9 февруари 1490; † август 1525)
  • Филип фон Шварценберг-Хоенландсберг (*/† 16 юли 1491)
  • Анна фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 8 септември 1492; † 1532), омъжена за Мелхиор фон Зайнсхайм († 1520)
  • Кунигунда фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 29 август 1494; † сл. 1511)
  • Хелена фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 9 ноември 1495; † сл. 1514), омъжена за фрайхер Улрих VII фон Закс († 23 август 1538)
  • Паул фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 12/13 юли 1497/1498; † 18 май 1535)
  • Фридрих фон Шварценберг (* 19 септември 1498; † 12 септември 1561), фрайхер на Шварценберг-Хоенландсберг, женен I. 1523 г. за графиня Ванделбурга фон Хелфенщайн († 1528), II. на 8 септември 1529 г. за графиня Мария фон Вертхайм († 1536), III. на 15 март/8 април 1537 г. за Анна фон Йотинген († 1549)
  • Агнес фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 21 септември 1499; † сл. 1514)
  • Урсула фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 15 август 1500; †151?)
  • Маргарета фон Шварценберг-Хоенландсберг (*/† 27 октомври 1502)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Schwarzenberg, Johann (II.), der Starke. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 33. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1877, S. 24 – 27.
  • J. Neff: Schwarzenberg und Hohenlandsberg, Johann Freiherr zu. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 33, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 305.
  • Willy Scheel: Johann Freiherr von Schwarzenberg. Berlin 1905 (Digitalisat)
  • Erik Wolf: Grosse Rechtsdenker der deutschen Geistesgeschichte. Mohr, Siebeck 1963, ISBN 3-16-627812-5, S. 102 – 137.
  • Andreas Deutsch: Schwarzenberg, Johann Freiherr von Schwarzenberg und Hohenlandsberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 20.
  • Joachim Hamm: Der Teütsch Cicero. Medialität und Autorschaft bei Johann von Schwarzenberg. In: Die Bedeutung der Rezeptionsliteratur für Bildung und Kultur der Frühen Neuzeit. (1400 – 1750). Beiträge zur dritten Arbeitstagung in Wissembourg / Weißenburg (März 2014). Peter Hvilshoj Andersen-Vinilandicus und Barbara Lafond-Kettlitz. Bern et al. 2015, S. 251 – 273.
  • Constantin von Wurzbach: Schwarzenberg, das Fürstenhaus, Genealogie. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1877, S. 2 – 10
  • Fürst Karl zu Schwarzenberg: Geschichte des reichsständischen Hauses Schwarzenberg. Degener, Neustadt an der Aisch 1963.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 110.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Die kleine Enzyklopädie, Encyclios-Verlag, Zürich, 1950, Band 2, S. 570)
  2. Schwarzenberg 3, genealogy.euweb.cz
  3. Johann II. Freiherr v. Schwarzenberg, ww-person.com
  4. Johann 'the Strong' zu Schwarzenberg, Herr zu Wassendor, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]