Йохан фон Шварценберг
| Йохан фон Шварценберг | |
| фрайхер и господар на Шварценберг-Хоенландсберг-Васендорф | |
 Статуя на Йохан фон Шварценберг на съда в Лайпциг | |
| Роден |
25 декември 1463 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 октомври 1528 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Фридрих фон Шварценберг Кристоф I фон Шварценберг |
| Йохан фон Шварценберг в Общомедия | |
Йохан фон Шварценберг (на немски: Johann von Schwarzenberg, „der Starke“; Johann Freiherr zu Schwarzenbergd-Hohenlandsberg; * 25 декември 1463; † 21 октомври 1528, Нюрнберг[1] е фрайхер и господар на Шварценберг-Хоенландсберг-Васендорф, дворцов майстер на княжеския епископ на Бамберг.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е единственият син на фрайхер Зигмунд фон Шварценберг († 1502), господар на Хоенландсберг, и втората му съпруга Ева фон Ербах († 1489), дъщеря на Ото, Шенк фон Ербах († 1468) и Амелия фон Вертхайм, дъщеря на граф Михаел I фон Вертхайм († 1440). Внук е на фрайхер Еркингер I фон Зайнсхайм (1362 – 1437) и Барбара фон Абенсберг († 1448).[2] Сестра му Кунигунда фон Шварценберг-Хоенландсберг († сл. 1473) е омъжена за Йохан фон Шлайнитц.
Йохан е дворцов майстер на княжеския епископ на Бамберг. По нареждане на княз-епископ Георг III Шенк фон Лимпург († 1522) той пише „Бамбергския съдебен ред“ (Brandenburgische peinliche Gerichtsordnung, Brandenburgica; Bamberger Halsgerichtsordnung), наречен Bambergensis, който е базис за по-късния Constitutio Criminalis Carolina на Карл V от 1530 г. Йохан е приятел на Мартин Лутер.
През 1507 г. Йохан е вожд на „франкското рицарско движение“. От 1522 до 1524 г. той член на имперския полк и при отсъствие на Карл V е щатхалтер на империята. Той пише морално-сатирични стихотворения, преводи (преди всичко на Цицерон) и реформаторски произведения.
Йохан фон Шварценберг умира на 21 октомври 1528 г. в Нюрнберг на 64 години и е погребан в църквата „Св. Йоханис“ (Нюрнберг).
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Йохан фон Шварценберг се жени на 24 август 1485 г. за графиня Кунигунда фон Ринек (1469 – 1502), дъщеря на граф Филип II фон Ринек († 1497) и Анна фон Вертхайм-Бройберг († 1497). Те имат дванадесет деца:[3][4]
- Магдалена фон Шварценберг-Хоенландсберг (*/† 31 март 1487)
- Кристоф I фон Шварценберг (* 28 юли 1488; † 9 януари 1538), господар на Вайерн, Траублинг и Егенхофен, женен I. на 12 май 1509 г. за графиня Ева фон Монфор († 1527), II. на 1 януари 1528 г. за Схоластика Нотхафт фон Вернберг († 1589)
- Барбара фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 9 февруари 1490; † август 1525)
- Филип фон Шварценберг-Хоенландсберг (*/† 16 юли 1491)
- Анна фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 8 септември 1492; † 1532), омъжена за Мелхиор фон Зайнсхайм († 1520)
- Кунигунда фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 29 август 1494; † сл. 1511)
- Хелена фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 9 ноември 1495; † сл. 1514), омъжена за фрайхер Улрих VII фон Закс († 23 август 1538)
- Паул фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 12/13 юли 1497/1498; † 18 май 1535)
- Фридрих фон Шварценберг (* 19 септември 1498; † 12 септември 1561), фрайхер на Шварценберг-Хоенландсберг, женен I. 1523 г. за графиня Ванделбурга фон Хелфенщайн († 1528), II. на 8 септември 1529 г. за графиня Мария фон Вертхайм († 1536), III. на 15 март/8 април 1537 г. за Анна фон Йотинген († 1549)
- Агнес фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 21 септември 1499; † сл. 1514)
- Урсула фон Шварценберг-Хоенландсберг (* 15 август 1500)
- Маргарета фон Шварценберг-Хоенландсберг (*/† 27 октомври 1502)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Constantin von Wurzbach: Schwarzenberg, Johann (II.), der Starke. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 33. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1877, S. 24 – 27.
- J. Neff: Schwarzenberg und Hohenlandsberg, Johann Freiherr zu. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 33, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 305.
- Willy Scheel: Johann Freiherr von Schwarzenberg. Berlin 1905 (Digitalisat)
- Erik Wolf: Grosse Rechtsdenker der deutschen Geistesgeschichte. Mohr, Siebeck 1963, ISBN 3-16-627812-5, S. 102 – 137.
- Andreas Deutsch: Schwarzenberg, Johann Freiherr von Schwarzenberg und Hohenlandsberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 20.
- Joachim Hamm: Der Teütsch Cicero. Medialität und Autorschaft bei Johann von Schwarzenberg. In: Die Bedeutung der Rezeptionsliteratur für Bildung und Kultur der Frühen Neuzeit. (1400 – 1750). Beiträge zur dritten Arbeitstagung in Wissembourg / Weißenburg (März 2014). Peter Hvilshoj Andersen-Vinilandicus und Barbara Lafond-Kettlitz. Bern et al. 2015, S. 251 – 273.
- Constantin von Wurzbach: Schwarzenberg, das Fürstenhaus, Genealogie. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1877, S. 2 – 10
- Fürst Karl zu Schwarzenberg: Geschichte des reichsständischen Hauses Schwarzenberg. Degener, Neustadt an der Aisch 1963.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 110.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Die kleine Enzyklopädie, Encyclios-Verlag, Zürich, 1950, Band 2, S. 570)
- ↑ Schwarzenberg 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Johann II. Freiherr v. Schwarzenberg, ww-person.com
- ↑ Johann 'the Strong' zu Schwarzenberg, Herr zu Wassendor, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Universität Trier, Rechtshistorischer Podcast, Folge 14: Johannes von Schwarzenberg[неработеща препратка]
- Schwarzenberg, angelfire.com
|
